Римски походен лагер от времето на принципата на Октавиан Август откриха в Германия

Снимки: LWL/D. Jaszczurok

Немски археолози са открили походен лагер на римски легионери. В него са лагерували легионери в един от походите по време на принципата на Октавиан Август. В наши дни все още може да се видят останките от земните валове, защитавали временното укрепление. Степента, в която са се запазили валовете, прави находката уникална.

На археолозите са известни не малко стационарни военни римски лагери, които са използвани като постоянно място за дислокация на легиони. Например, през 2015 година в Израел беше открит лагер на Шести Железен легион. На практика, подобни лагери са представлявали сами по себе си малки населени пунктове. В някои случаи такива селища постепенно са прераствали в градове, в които са се заселвали за постоянно хората, обслужващи военния лагер.
Легионерите и командния състав са лагерували в солидни постройки, градени от дърво и камък. Понякога, за да се снабдява подобен лагер с вода, са строени специални акведукти. В лагера на Шести Железен легион е открита дори канализация от керамични тръби. Походните лагери не са толкова фундаментални. Понякога са служели просто като място да пренощуват войските или за престой от няколко дни.

Снимки: LWL/D. Jaszczurok

В такива лагери не са строени стабилни сгради. И войници, и командирите им са спели в палатки. И въпреки това, походният лагер се е изграждал и е спазвал правилата за устройство на стационарен. Обикновено е с правоъгълна форма, чиито страни са със съотношение приблизително 3 към 2. По периметъра е охраняван от изкопан ров и вал, върху който са набивани дървени колове (коловете за такива временни огради се носят по време на марш от всеки легионер, като се прибират при напускане на лагера). На всяка от лагерните стени във вала е създавана порта. Главната порта, наричана преторианска, е онази, която е директно срещу врага, а противоположната на нея – декуманска порта.



Палатките в походен лагер са разполагани така, че между тях да се формира правоъгълна мрежа от „улици“. От преторианската порта към декуманската преминава главната „улица“ на лагера - via praetoria. Пресичат я „първа улица“ via principalis и „пета улица“ via quintana, които разделят лагера на три равни части. В първата част се оформят два „площада“: преторий, където се събират войските пред палатката на консула и старшите командири, и квесторий, където са събирани трофеите, спечелени в битка.

Снимки: LWL/D. Jaszczurok

Най-близо до преторианската улица са разполагани палатките на конниците, след това палатките на триариите, принципите и хастатите – трите категории пехотинци. Между становете на римляните и външния вал са разполагани палатките на съюзническите войски. Една центурия се е разполагала в 11 палатки, една манипула – в 22. Между редовете с палатки на всяка манипула са помествали каруците от обоза и впрегатните животни.
Съвременните историци смятат, че независимо от необходимостта да се копае ров и да се издига вал със защитна стена, построяването на походен лагер е отнемало на легионите не повече от три-четири часа.

Вече стана дума, че в такъв лагер войските са оставали за кратко. Рано или късно тръбите са известявали, че е време легионерите да събират вещите си и да прибират палатки и имущество. При втори сигнал на тръбачите всичко трябва да е натоварено по обозните каруци и животните, които ги теглят да бъдат впрегнати. Третият сигнал прозвучи ли, легионът поема на път. В изоставения лагер остават само въглените в огнищата, изхвърлените заради непригодност вещи, земния вал и ров. Следите от подобни лагери доста бързо са заличавани от самата природа.



Походният лагер в района Ерлингхаузен Зен, близо до град Билефелд (федерална провинция Северен Рейн – Вестфалия), е открит благодарение на рядко стечение на обстоятелствата. Територията, където се е намирал, никога не е била използвана от времето на Римската империя досега. Не е застроявана, никога теренът не е използван за земеделски дейности. На мястото на лагера и в околностите му е расла гора, която в по-ново време е изсечена, но през XIX век дърветата отново са се възродили.

Снимки: LWL/D. Jaszczurok

Следите от рова и вала на лагера са открити чрез лазерно сканиране на местността, извършено от самолет. Държавната служба, занимаваща се със заснемането на терените, предоставя за свободен достъп получените снимки, а доброволци ги разглеждат в търсене на евентуални следи от археологически обекти. През 2017 година Рене Янсен Венебур от Холандия, който вече има опит с откриването по този начин на следи от няколко съоръжения от римско време, съобщава в археологическата служба на Вестфалия за следи от земни валове. През месец септември миналата година, след като получават разрешение от собствениците на земята, археолози провеждат на място първите разкопки.

Формата на открития походен лагер нарушава каноните на правоъгълника – една от страните му е скосена. Откъм източната страна археолозите не откриват следи от вал. Възможно е в този конкретен случай римските командири да са сметнали, че реката от тази страна е достатъчно надеждно препятствие (лагерът се намира покрай малка река, наричана Менхауербах). Но съществува вероятност и с течение на времето руслото на реката да е заличило следите от вала в тази страна. Но дори и така, следите, останали до наши дни, разкриват, че валът е с дължина 1400 метра.

Още снимките, направени от въздуха, сочат, че лагерът е голям. Заемал е площ от около 26 хектара, което е приблизително колкото площта на 36 футболни игрища. Бетина Тремел от археологическата служба на Вестфалия обяснява, че на такава площ биха могли да се разположат пълни три легиона, заедно със спомагателните войски, тоест около 25 000 души. Изводът е направен, като се отчита, че при еднаква численост на войските, походните лагери заемат по-малко пространство от стационарните, защото самите палатки заемат по-малко място, отколкото солидните сгради на постоянни казарми.



Снимките от въздуха показват и някои подробности на портите в двете страни на лагера. Легионерите са създали т.нар. „клавикула“. Това са порти, които не са просто пробив в земния вал, а едната страна на вала по дъга навлиза навътре в укреплението, така че, минавайки вратата, човек се оказва в сравнително тесен проход между два реда от дървената ограда. Така противникът по-трудно може да проникне в лагера, в случай на изненадваща атака.

Съвременна възстановка на изграждане на походен лагер. Снимки: LWL/D. Jaszczurok

По време на разкопките археолозите установяват, че дълбочината на рова около лагера е приблизително 80 сантиметра при ширина от около метър и половина. След рова има вал, който е с височина около 60 сантиметра. В някои участъци до наши дни са се запазили възвишения до 40 сантиметра от някогашното фортификационно съоръжение. Разбира се, дървените колове от оградата на лагера не са открити, защото легионерите са ги взели със себе си, за да ги използват в строежа на следващия походен лагер.

Засега не са започнати разкопки вътре в територията на лагера, а и археолозите смятат, че на място, където легионите не са се задържали за дълго, просто е възможно да не открият каквито и да е артефакти. Учените приемат за далеч по-значима информацията, която намирането на лагера дава за придвижването на римски войски в района. Все пак, археолозите ще проучат цялата територия на лагера – чрез пробни изкопи и с помощта на детектори за метал. Законът в Германия разрешава на частни лица да проучват терени с метал-детектори, но конкретната гора се намира в зона, в която такива дейности са забранени. Това до известна степен дава надежда, че евентуално оцелели метални артефакти ще попаднат в ръцете на експерти.

На територията на провинция Вестфалия до този момент са известни местоположенията на няколко постоянни и походни римски военни лагери. През 2011 година са открити следи от походен лагер в Олфен Зюлзен, окръг Кьосфелд. Западно от там, в Дорстен Холстерхаузен и в Халтер-ам-Зее има няколко походни лагера покрай руслото на река Липе. Друг лагер е открит на североизток от Билефелд, край Баркхаузен. Освен това, постоянни римски лагери са открити в Халтерн, Бергкамен Обераден и Люнен Бекинхаузен, в Кнеблинхаузен и Делбрюк Анрепен.



Учените предполагат, че новооткритият походен лагер и другите, за които се знае от по-рано, са следи от кампаниите на римляните отвъд река Рейн, осъществени по време на принципата на Октавиан Август, т.е. в първите години от новата ера.

Съвременна възстановка на изграждане на походен лагер. Снимки: LWL/D. Jaszczurok

Археолозите се надяват, че проучванията и разкопките в бъдеще ще дадат информация, с която да се определи с точно кой поход е свързан новооткрития лагер. Шансовете за идентифициране са много високи, тъй като са налице доста сведения. Първи легионите на Друз – заварения син на Октавиан Август, се придвижват по поречието на река Липе до района по средното течение на река Везер. При този поход, който се отнася към 12 – 11 г. пр.н.е, легионерите на Друз създават първите форпостове отвъд река Рейн, която се явява гранична между земите на Рим и германските племена.

След това в периода 1 – 5 г. н.е. римските войски предприемат следваща кампания в земите на  германските племена. Под предводителството на осиновения от Август  Тиберий, легионите настъпват в земите на херуските, които населяват територията между Тевтобургската гора и река Везер.
През 9 година се стига до клането в Тевтобургската гора, където херуските, водени от Арминий, унищожават трите легиона на Квинтилий Вар. В отговор на това унизително за римското оръжие поражение, през 11-12 и между 14-16 година следват кампаниите, водени от Тиберий и сина на Друз –  прославилият се в тези походи пълководец Германик.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>