3 май 2019 г.


Според нов прочит на известната Стела на Меша – най-обемният оцелял небиблейски текст, легендарният цар Валак, за когото се разказва в книга „Числа“ на Библията, може да се окаже реално съществуваща историческа личност.

Стелата на Меша е древна текст, гравиран върху каменен блок. Датира от IX век пр.н.е. и разказва историята на териториалните завоевания и градежите, които предприема царят на Моав – Меша. Същият владетел е споменат и във Втора книга на царете в Стария завет. Стелата е открита през XIX век сред руините на древния град Дибон в Моав – царството, което някога се е намирало на територията на съвременна Йордания, източно от Мъртво море. Днес стелата се намира в експозицията на Лувъра.


Според ново изследване, дума на 31 ред от текста, която досега е разчитана като „Дома Давидов“, всъщност се отнася за цар „Валак“ (или Балак), който е споменат като владетел на Моав само в старозаветната книга „Числа“. Проучването е дело на експерти от Университета на Тел Авив (TAU) и е публикувано в Tel Aviv: Journal of the Institute of Archaeology of Tel Aviv University. В изследването съавтори са проф. Израел Финкелщайн и проф. Надав Нааман от катедрата по археология и древни близкоизточни култури на TAU в сътрудничество с проф. Томас Рьомер от Колеж дьо Франс и Лозанския университет.

През месец октомври 2018 година парижкият Колеж дьо Франс със съдействието на Лувъра организира изложбата „Mésha et la Bible“. В нея е показан огледален отпечатък на текста на стелата, извършен върху хартия. Изложбата предоставя на заинтересованите експерти уникалната възможност да направят снимки с висока резолюция на текста, който впоследствие могат да анализират.



Стелата е счупена през XIX век, но частите, които липсват от нея, са се запазили върху хартиения отпечатък, който е направен, преди древният каменен блок да бъде повреден.

Авторите на новото изследване са проучвали снимки с висока резолюция както на самата стела, така и на отпечатъка. Новите изображения ясно показват, че в името на монарха, споменат на 31-вия ред от текста, има три съгласни букви. Първата от тях е буквата „бет“ от иврит, което съответства на латинската буква „В“.


Така най-вероятният „кандидат“ за името на владетеля е „Валак“ (в българския превод на „Числа“ – бел. ред.). На същия 31-ви ред от текста се споменава, че „столицата“ на въпросния цар е „Хоронаим“, а такова селище се споменава четири пъти в Библията във връзка с моавските територии, разположени южно от река Арнон.

„Смятаме, че Валак е историческа личност. Ситуацията напомня случая с Валаам, който преди откриването през 1967 година на известния надпис от Дейр Алла в Йордания, се смяташе за измислен персонаж“, обяснява проф. Финкелщайн. „С новите снимки на Стелата на Меша и отпечатъка от нея, става ясно, че приетата от мнозина учени от десетилетия трактовка на текста „Дома Давидов“, вече следва се смята за невалидна“.


През 1994 година френският епиграфик Андре Лемер изказва предположението, че липсващите букви в 31-вия ред от надписа следва да са гласели „Дома Давидов“, както е при друг надпис – от стелата от Тел Дан, в която тази формулировка е спомената във връзка с Юдейското царство. Съответно, Лемер лансира тезата, че в средата на IX век пр.н.е. юдеите са управлявали в южната част на Моавското царство, източно от Мъртво море.



„С нужната доза предпазливост, ние твърдим, че този ред от текста се отнася до цар Валак, който, според историята на Валаам, описана в книга „Числа“, глава 22 до 24, е призван да донесе божествено проклятие върху народа на Израил“, казва проф. Нааман.

Колегата му проф. Рьомер добавя: „Библейската история е записана по-късно от времето на моавския цар, който е упоменат в Стелата на Меша. Но за да затвърди чувството за правдивост в историята му, авторът трябва да е интегрирал в разказа си определени елементи, заимствани от реалността в по-древните времена, в това число и имената на Валаам и Валак“.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...