Академикът от Бристолския университет във Великобритания Джерард Чешър твърди, че е разчел ръкописа на Войнич, който вече над 100 години представлява загадка за криптоаналитиците и лингвистите. Изводите си ученият е публикувал в статия за списание Romance Studies.
Манускриптът на Войнич е наречен така в чест на полския антиквар Вилфред Войнич, който откупува загадъчния ръкопис през 1912 година от Ордена на свети Игнатий -мъжки духовен орден на Римо-католическата църква. Още преди това да се случи, мнозина са опитвали да разчетат ръкописа: един от първите, които още през XVII век опитват силите си по разгадаването на написаното е пражкият алхимик Георг Бареш. Но разбира се, най-голям интерес към него има през ХХ век. Анализиран е и от специалисти по криптология, разбили не един шифър във времената на Първата и Втората световни войни. Но така или иначе, никой не е открил „ключа“ към разгадаването му.
През 1976 година американският физик Уилям Бенет извършва честотен лингвистичен анализ на ръкописа и достига до заключението, че структурата на текста е характерна за естествените езици. През 2009 година учени от Университета на Аризона извършват радиовъглеродно датиране на манускрипта. Резултатите сочат, че пергаментът, на който е написан, е произведен между 1404 и 1438 година. През миналата година пък канадски учени, с помощта на лингвистичен анализ и компютърни технологии, съобщиха, че са успели да разчетат текста на ръкописа, който според тях е писан на иврит.
Но съдържанието на ръкописа си остава все така загадка.
Джерард Чешър твърди, че е разчел текста. По думите му, работата по превода на ръкописа му е отнела само две седмици. За това време той е установил както езика, на който е писано, така и системата на изписване. Той описва така случилото се: „Няколко пъти имах моменти на „еврика“, след което следваха периоди на съмнения и разколебаване. Когато осъзнах мащабите на постижението си – исторически и лингвистично – ме обзе огромно вълнение. Онова, за което се говори в текста, е още по-изненадващо от всички митове и хипотези, които ръкописът е породил досега.
Написали са го доминикански монахини като източник на справочна информация за Мария Кастилска, кралица на Арагон, която се оказва леля на Катерина Арагонска. Няма да е преувеличено ако кажа, че ръкописът е едно от най-важните събития в романската лингвистика, случвали се до този момент. Писан е на проторомански език – предшественик на такива съвременни романски езици, като португалския, френския, испанския, италианския, румънския, каталанския и галисийския. През Средновековието този език е разпространен в прилежащите към Средиземно море територии, но рядко е използван за писане на официални документи, тъй като латинският си остава езикът за официално ползване от Църквата и кралските власти. До съвсем скоро протороманския език беше почти забравен“.
Според академика, алфавитната система на протороманския език представлява комбинация от непознати и познати символи. В този език няма специални препинателни знаци, макар че някои букви имат символни варианти, които указват препинанието или фонетичните акценти. Всички букви са в долен регистър. В думите има дифтонги, трифтонги, квадрифтонги и дори квинтифонги (сложни гласни, съставени от няколко елемента, които формират цяла сричка). Сега академикът планира да се съсредоточи изцяло върху пълното разчитане на ръкописа.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар