Гигантски изоподи изяждат трупа на алигатор: видео от дъното на океана

Биолози от Университета на щата Луизиана са проучвали гигантски „моркици“ – изоподи от рода на големите равноноги ракообразни.

Големи количества от Гигантските изоподи (лат. Bathynomus) се срещат в студените, дълбоки води на Атлантическия, Тихия и Индийския океани. В зависимост от вида, към който принадлежат (общо са около 15 разновидности), на дължина Bathynomus достигат между 8 и 76 см. Тези ракообразни са важни за екосистемите – играят ролята на дънни чистачи, като се хранят с умрели китове, риба и калмари. Освен това, тези същества могат да бъдат и активни хищници, като нападат бавно подвижни организми, като например морски краставици или морски гъби.

Гигантските изоподи се отнасят към най-древните организми на Земята. Американските учени са решили да разберат, как са се прехранвали, преди да се появят китовете. Биолозите са поставили на три различни места на дълбочина от 2000 метра в Мексиканския залив труповете на три алигатора. Процесът, който наблюдават, се оказва изненада и за експертите.



Най-напред изненадваща се оказва скоростта, с която обитаващите в залива изоподи откриват привлекателната за тях „трапеза“; само за първите 24 часа след поставянето на примамките, огромен брой „чистачи“ намира пътя към труповете и се нахвърлят на угощението. С помощта на здравите си челюсти ракообразните без проблеми пробиват кожата на алигаторите и се впускат да пируват, докато се наядат до пълна неподвижност.



Дълбоко под повърхността на океана, на няколко хиляди метра от източника на светлина, тези организми трябва да си набавят храна и въглерод от всички източници, до които могат да се доберат. Това означава, че когато кит или друга голяма риба умре и потъне, тялото ѝ се превръща в хранителен оазис за ракообразните, които населяват на практика необитаем ландшафт.



Експериментът, който провеждат биолозите, цели да проучи каква роля са изиграли земноводните от типа на алигаторите в кръговрата на въглерода и биоразнообразието на океанското дъно. Преди милиони години, когато китовете още не са се появили, въглеродът е можел да се отлага на дъното именно от труповете на водоплаващи земноводни (плезиозаври, ихтиозаври и мезозаври), затова и алигаторите се оказват най-добрите „претенденти“ за моделиране на подобна ситуация, случвала се преди милиони години.



Благодарение на експеримента изследователите са установили, че ако рептилиите загинат и потънат, на дъното на океана труповете им няма да останат неупотребени и ще се кажат от полза не само за изоподите. Учените планират да се върнат на мястото на експеримента, когато труповете на примамките бъдат напълно изядени.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>