Причините, поради които хората са изоставили ловуването и събирачеството, и са започнали да се прехранват чрез земеделие – много по-трудоемък процес – винаги са били обект на дискусии. Ситуацията е още повече се заплита, заради факта, че това се случва независимо в около дузина региони, разпръснати по цял свят.
„Много неща сочат, че в опитомяването на животни и земеделската дейност няма много смисъл“, обяснява Елис Вайцел, докторант в катедрата по антропология на Университета в Кънектикът. „Ловците-събирачи понякога са работели само по няколко часа на ден, били са в добро здраве, а диетите им – по-разнообразни, така че, защо им е било нужно да се откажат от привичното и да се заемат със земеделска работа?“
Вайцел се опитва да стигне до корените на промяната в нова статия, публикувана в списание American Antiquity. Фокусът на изследването му е върху един регион от света – източната част на САЩ. Накратко, авторът търси доказателства в подкрепа на една от двете популярни към момента хипотези.
Според една от хипотезите, човек в даден период на изобилие е разполагал с повече време, през което е започнал да се занимава с облагородяването на растения като тиквата и слънчогледа, който местните жители на територията на съвременния щат Тенеси са облагородили преди около 4500 години.
Другата теория предполага, че това се е случило заради нуждата на човек да допълва храните си, когато периодите не са били толкова изобилни, за да си ги набавя само от ловуване и събирачество на диворастящи плодове и треви. С увеличаване на броя на популациите, достъпът до ресурси е ставал все по-ограничен било то заради свръхексплоатация или поради промени в климатичните условия. „Имало ли е дисбаланс между ресурсите и човешките популации, които да са наложили занимаването със земеделие?“
Вайцел проверява и двете хипотези. Проверката извършва, като анализира животински кости от последните 13 000 години, открити на няколко различни археологически обекта в северната част на щата Алабама и в долината на река Тенеси. От тези кости, открити на места на човешки поселения, може да се съди за начина, по който са живели праисторическите хора, включително и за това, с какво са се хранили. Към това изследователят добавя данни за полени, събрани от утаечни слоеве на езера и блатисти зони, чрез които става ясно какви растения са присъствали в ландшафта през различни периоди. Резултатите се оказват… объркващи.
Вайцел открива семена от дъб и хикори, което предполага, че в горите в региона са доминирали тези дървесни видове заради затоплянето в климата, но от друга страна по същата причина са спаднали нивата на езерата и някои влажни зони. Едновременно с намаляващите водни площи, данните от костните останки показват, че местните общности са преминали към диета, богата на водолюбиви птици и големи риби, както и консумацията на малки миди.
Взети заедно, данните се оказват в подкрепа на втората хипотеза: съществувал е някакъв вид дисбаланс между нарастващия брой на популациите и ресурсната база. Това нарушаване на баланса може да е било предизвикано от прекомерната експлоатация на ресурсите и от променящи се климатични условия.
В същото време, в доминираните от дъб и хикори гори Вайцел вижда и подкрепа на първата хипотеза – в такива гори може да се очаква изобилие от равномерно разпространени животински видове. „Това се вижда от костните останки, с които разполагаме“, обяснява Вайцел. „Общо взето, когато климатичните условия са добри и има много животни, бихте очаквали хората да ловуват по-едрия дивеч: така най-бързо и ефективно могат да си осигурят прехраната. Да убиеш елен е по-ефективен начин за набавяне на храна, отколкото да ловуваш катерици, които са по-малки, с по-малко месо и са по-трудни за хващане“.
Един елен или гъска може да нахрани няколко души, но ако прекалено много се ловува това животно или ако в ландшафта настъпят промени, които са по-малко благоприятни за обитаване от популация елени, хората трябва да се насочат към по-малки и по-неефективни източници на храна. Въпреки че е тежко и трудоемко занимание, в периоди на дисбаланс в достъпа до по-лесни и ефективни ресурси, земеделието може да се е превърнало в наложителна опция за допълване на нуждата от храна.
Резултатите наистина не са еднозначни, но Вайцел смята, че са налице констатации, които подкрепят идеята, че земеделието се заражда във времена, когато има недостиг на храна, която може да се набави по по-лесен начин, какъвто е ловът.
0 коментара:
Публикуване на коментар