На 10 април 2019 година екипът, работил в рамките на проекта Event Horizon Telescope (EHT) показа първото изображение на хоризонта на събитията на черна дупка – областта, отвъд която дори и светлината не може да се завърне, заради гигантската гравитация на черната дупка. Първата „снимка“ на хоризонта на събитията беше направена на черната дупка в галактиката Messier 87 (M87). Масата на това чудовище се равнява на 6,5 милиарда маси на Слънцето.
EHT е международна колаборация, в която от страна на САЩ участва и Националната научна фондация (NSF).
Изображението по-горе е заснето в инфрачервения диапазон на спектъра от космическия телескоп на NASA „Спицър“ и на него се вижда цялата галактика M87. Изображението, което беше заснето от EHT, напротив, разчита на емисиите в радиовълновия диапазон и на практика е уловило сянката на черната дупка на фона на високо енергийната материя около нея.
М87 се намира на около 55 милиона светлинни години от нас. Галактиката е обект на астрономически наблюдения и изследвания вече над 100 години, като много кратно е заснеман с различни телескопи, в това число и с космическия „Хъбъл“ и рентгеновата обсерватория „Чандра“. През 1918 година астрономът Хебър Къртис за пръв път регистрира „интересен лъч“, който води началото си от централната част на галактиката. Тази ярка струя от високоенергийни частици, емитирани от диска от материя, който се върти бързо около черната дупка, се регистрира в много части на спектъра – от радиовълновия до рентгеновия диапазон. Когато частиците в струята взаимодействат с междузвездната среда (разредената материя, изпълваща пространството между звездите в М87), възникват ударни вълни, които пораждат емисии в инфрачервения и радио диапазони на спектъра, но не и в диапазона на видимата светлина. На изображението от „Спицър“ ударната вълна е по-ясно видима, отколкото самата струя високоенергийни частици.
По-ярката струя, която се вижда в дясно от централната част на галактиката, е насочена почти директно към нас. Яркостта ѝ се подсилва от това, че частиците в нея се движат със скорост, близка до скоростта на светлината, вследствие на което се пораждат т.нар. „релативистични ефекти“. Траекторията на струята е леко отместена спрямо нашата гледна точка към галактиката, затова имаме възможността да регистрираме и част от дължината, на която се проточва тя. Ударната вълна започва около точката, в която струята видимо се извива, осветявайки районите, където бързо движещите се частици се сблъскват с материята от междузвездното пространство в галактиката и забавят движението си.
Втората струя, напротив, се движи също с толкова висока скорост, но в обратна посока (спрямо нашата гледна точка). Релативистичните ефекти я правят невидима за нас във всички дължини на вълните. Но ударната вълна, която формира в междузвездното пространство, все още може да бъде регистрирана. В ляво от центъра на галактиката, следата от ударната вълна е образувала нещо, което наподобява буквата „С“. На снимки в оптичния диапазон това не се вижда, но формата ѝ става отчетливо разпознаваема в радиовълновия диапазон, както показва изображението, заснето от радиотелескопа Very Large Array (VLA) на Националната обсерватория за радиоастрономия на САЩ.
Комбинирането на изображенията в инфрачервения спектър, радиовълновия диапазон, видимата светлина, рентгеновите лъчи и високоенергийните гама лъчи, дава на астрономите възможността да изучават физиката на тези мощни струи. Все още учените търсят солидни данни, чрез които да бъде обяснено теоретично как газът, притеглян от черна дупка, формира тези изтичащи от тях високоенергийни струи.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар