Нов вид от Филипините се присъединява към семейството на човекоподобните (видео)

Човешките видове се сдобиха с ново попълнение. Ново изследване показва, че преди 67 000 години на най-големия от филипинсите острови Лусон е живял дребен човекоподобен вид – лусонски човек. Антрополозите може би трябва да приемат идеята, че „хобитите“ са били по-разпространени видове, отколкото се предполага, както и че не само изправеният човек Homo erectus е успял да напусне Африка и да достигне до източните райони на Азия. 

Досега учените приемаха, че в продължение на милиони години за да се стигне до най-големия от филиписките острови Лусон, е трябвало да се преодолее значително водно пространство. Дори във времената, когато морското равнище е било с повече от 100 метра по-ниско от съвременно, островът е останал отделен от континенталната част на Азия с доста широк пролив. Развивалата се в условията на изолация флора и фауна на Лусон е свидетелство, че едва ли някой е попадал или напускал острова в архаичните времена.

Фрагмент от пръст от стъпалото на наскорооткрития вид Homo luzonensis

Има обаче едно изключение: по всяка вероятност, преди около 700 000 години островът е населяван от човекоподобен вид. Далеч преди съвременният човек да се появи в Африка, на Лусон някой е разфасовал носорог с помощта на каменни сечива. Това е заключението на експертите, които изследват находка от 2013 година, направена в провинция Калинга. Археолозите работят дълго време, за да разберат, представител на кой от хуманоидните видове е боравил с тези сечива.

За отправна точка в проучванията им служи друга находка. В пещерата Каляо, недалеч от мястото, където са открити сечивата и следите от тях по кост от носорог, през 2007 година други изследователи откриват необичайно малка кост от стъпало. Възрастта на този артефакт е 67 000 и теоретично може да се предполага, че е на представител на съвременния човек. Но от анатомична гледна точка това е изключено. Затова учените си задават въпроса, дали пък не е от стъпалото на потомък на онези „месари“, разфасовали носорог.



Днес учените разполагат с възможен отговор на двете загадки. Онези тайнствени жители на остров Лусон, по всяка вероятност, са били отделен, неизвестен до момента човекоподобен вид – човекоподобни, които може би са се оказали на острова преди стотици хиляди години и там са изминали своя си път на еволюция. Науката вече официално знае за съществуването на лусонския човек - Homo luzonensis.

Горни зъби от представител на новия вид

Изследването е дело на екип учени, ръководен от Флоран дьо Труа от Националния музей по естествена история в Париж и Арманд Салвадор Михарес от Филипинския университет. В статия за списание Nature екипът представя цяла поредица от находки. Заедно с откритата още през 2007 година кост от стъпало, са представени още дванадесет вкаменелости, открити в пещерата Каляо. Сред тях има кости от китка на ръка, зъби и горната част от бедро. Не са открити нито фрагменти от черепа, нито са успели да извлекат ДНК за анализи. Показаните фрагменти от скелета, обаче, коренно се различават от други останки на древни човекоподобни. Изследователите са убедени, че се касае за останки от неизвестен досега вид.

Вкаменелости и зъби от представители на новия вид Homo luzonensis

И все пак, тези малки части от скелета и зъбите би следвало вече да са познати на учените. Защото по малките си размери и „първобитността си“ те много напомнят скелета на т.нар. Homo floresiensis – човекоподобен вид от индонезийския остров Флорес, когото сред широката публика средствата за масова информация наричат „хобит“ по аналогия с героите на Дж.Р.Р. Толкин. Тези архаични човекоподобни вероятно също са живели стотици хиляди години на изолирана територия, без контакти с други видове и са изминали своя собствен път в еволюцията. На ръст тези същества са достигали само един метър, служили са си със прости каменни сечива – ако приемем, че лусонския човек е онзи, който преди 700 000 години е убил и разфасовал носорог. Вероятно мозъкът на лусонския човек е бил малко по-голям от мозъка на флореския човек, който от своя страна по обем е бил сходен с този на шимпанзетата.



В анатомичен план обаче, двата вида се различават един от друг до толкова, че не бива да бъдат причислени към един вид, подчертават изследователите. Всъщност, екипът на дьо Труа и Михарес не успяват като цяло да отговорят на въпроса, как се вписват находките им в генеалогията на човешките видове. Някои от частите от скелета приличат по-скоро на представители на съвременния човек, отколкото на други възможни „роднини“. Това обаче е невъзможно да се приеме, защото по онова време съвременния човек все още не е успял да достигне до остров Флорес или Лусон.

Вкаменелости и зъби от представители на новия вид Homo luzonensis

Историята става още по-заплетена, тъй като останките не приличат и на единствения друг кандидат, който може да бъде предположен като предтеча – изправения човек (Homo erectus).
Преди повече от 100 години са открити останки от този вид в Азия. Находките на т.нар. явантроп и синантроп карат учените да смятат за установен факт, че едва този вид, който се е придвижвал изправен и е „произвеждал“ пригодни за употреба сечива, е първият, който е започнал да мигрира от континента. Възможно ли е да имало и друг вид, способен да пътешества и да прекосява морските проливи?

Пещерата Каляо

Обаче, анатомията на лусонския човек и на флореския човек насочва към още по-древната Африка. Екипът отбелязва, че наблюдаваните при двата вида „хобит“ особености са сходни не с тези при изправения човек, а с такива на различни видове австралопитеци, които преди много милиона години са населявали източната и южната част на Африка. Налице са и някои паралели с масивните изкопаеми парантропи и със сръчния човек (Homo habilis). Извитите кости на китката и на стъпалото подсказват, че откритият лусонски човек е можел да се катери и придвижва по дърветата.



Много от тези признаци са изчезнали отдавна при изправения човек, който напуска Африка. Едва ли може да се приеме за правдоподобно допускането, че на другия край на света при потомците на вида са се появили отново загубените признаци.

Археолози по време на работа в пещерата Каляо

Докато науката знаеше за съществуването само на флореския човек, можеше да се говори за аргумент от вида: „хобитът“ е пример за случай-изключение в еволюцията, нещо като „връщане към корените“, предизвикано от живота на изолирана територия. Но да се предполага същото и за друг вид, който е далеч от анатомичните рамки, би означавало прекалено да се разчита на случайни фактори, подчертава Матю Токери от Университета Лейкхед в коментар към научната публикация.


По всичко личи, че още един ранен представител на вида Homo е напуснал Африка и е достигнал до Азия. Възможно е това да е неизвестен досега представител на линията на австралопитеците. Предците му, както изглежда, в изолацията на южноазиатския островен ландшафт са просъществували до по-ново време – точно както съвременниците на азиатския изправен човек, денисовския човек и в крайна сметка – анатомично съвременния човек. Както, разбира се, и представителите на всички онези популации, които все още предстои да открием.



За да поеме на дълъг път и да се засели в съвсем различно място, на човекоподобните видове изглежда не им е нужно да притежават ярко изразените черти на съвременното поведение; по всичко личи, че дори не е било наложително да си изправен човек. За антрополозите това означава, че трябва отново да преразгледат старите интерпретации на историята на човешките видове.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>