Първите зачатъци на цивилизации на Земята се появяват преди религиите. Това показва, че религиозните схващания имат спояваща, но не и водеща роля във формирането на първите държави в света и представите за високо морални и всемогъщи божества са следствие, а не причина. Заключението е на математици и антрополози, които са публикували резултати от изследване в списание Nature.
„От векове водим дискусии по темата, защо хората, за разлика от животните, успяват да се обединят в големи групи от индивиди, които не са свързани помежду си от роднински връзки. За ролята на обединяващи фактори претендират в еднаква степен земеделието, войните и религиите“, обяснява Пьотър Турчин, руско-американски математик от университета на Кънектикът в Сторс, САЩ.
През последните няколко десетилетия антрополозите отделят все повече внимание на това, каква роля е изиграла религията в развитието на човечеството. Мнозина учени днес смятат, че човек биологично е предразположен да е религиозен, тъй като подобни вярвания са спомогнали на първите човешки общности да се сплотяват. Това е причината, поради която съвременни историци и антрополози предполагат, че появата на религиите и по-примитивните представи за свръхестественото, е изиграло ролята на спусък за появата на големите обединения на общности – държавите и цивилизацията, като цяло.
Възникването на такива обединения се свързва например с вярването, че свръхестествените сили – било то кармата или божествата – са в състояние да наказват „грешниците“ и престъпниците, като по този начин подпомага да се поддържа реда в големи групи хора и да се укрепват връзките между членовете на обществото. От своя страна, това е помагало на такива групи, обединени от общи вярвания, да оцеляват и да продължават рода си, т.е., получавали са ясно конкурентно преимущество над „атеистите“. Това схващане намира подкрепа във факта, че религиите и свързаните с тях морални норми се появяват долу-горе по същото време – преди около 15 000 – 13 000 години, когато хората започват да се занимават със земеделие и заживяват в големи общности, в които се обединяват индивиди без родствени връзки помежду си.
Турчин отбелязва, че тази хипотеза поражда своеобразна за антропологията дилема, сходна с философския спор, кое е първично – яйцето или кокошката. Допускането позволява да се обяснят появата и на големите човешки общности, и религиите, и цивилизациите, но не е в състояние да определи, кой от обществените феномени възниква първо и става причина за пораждането на останалите „стълбове“, върху които се крепи цивилизацията.
Преди почти десет години Турчин и негови колеги, сред които са десетки известни археолози, антрополози, социолози и историци, започват работа по търсене на отговор на тази загадка. За целта събират целенасочено и анализират информация, която показва как се променят религиозните, социалните и държавните структури на четиристотин места – „люлки“ на цивилизации, съществували на Земята през последните десет хиляди години.
Учените се интересуват от два конкретни компонента – времето, по което „зародишите“ на политическите образования се превръщат в т.нар. „мега-общности“, тоест, сложни обществени образования, включващи в себе си около милион индивиди, и времето, когато при тях се появяват първите представи за свръхестественото.
Анализът на данните разкрива няколко интересни аспекта, на които учените първоначално не са очаквали да се натъкнат. На първо място, на практика във всички цивилизационни огнища сложните общества се появяват средно между 200 и 500 години преди в тях да се зародят някакви зачатъци на организирани религиозни вярвания.
Например, божествата, налагащи нормите на високия морал, се появяват в Древен Египет едва по времето на управлението на втората фараонска династия, тоест, няколко стотици години след формирането на първите големи царства по долината на Нил. По аналогичен начин, божествата на древните римляни, свързани с поддържането на устоите на държавата, възникват около 500 г. пр.н.е., малко преди низвергването на последния цар на Рим и началото на републиканската епоха.
На второ място, по мащаб и сложност на взаимоотношенията обществата са се развивали най-бурно няколко века преди появата на религията в тях. През този период в групите от бъдещи основатели на цивилизациите започват да се появяват обществени ритуали, които не са религиозни по своята същност, но са подпомагали сплотяването и спазването на ред в тези общности от древни хора.
От своя страна, последващото усложняване на структурите на обществата, както сочат анализите на Турчин и колегите му, на практика неизбежно е довеждало до появата на религия в онзи момент, когато броят на хората в тях достига границата от един милион. Изследователите предполагат, че това е свързано с факта, че нерелигиозните ритуали, помагащи да се поддържа реда в по-малки групи хора, при нарастване на броя на индивидите губят ефективността си и отстъпват място на по-ефективните вярвания.
„Наблюденията ни показват, че вярата в божества с висок морал не е единственият определящ фактор за появата и развитието на цивилизацията. Тяхното зараждане по-скоро е свързано със зараждането на колективното самосъзнание и ритуалите, които го поддържат. Казано с други думи, важното е не това, на кого са се молили древните хора, а как са го правели“, пишат в заключение учените.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар