Археолози, работещи на място, където преди почти 2200 години се провежда морско сражение между Рим и Картаген, са установили интересни подробности за битката, но са се натъкнали и на някои любопитни загадки.
Находките от дъното на Средиземно море дават на подводните археолози основание да твърдят, че Картаген е използвал във войните срещу Рим пленени по-рано римски кораби.
От историческите данни е известно, че морската битка се провежда на 10 март 241 г. пр.н.е. в Средиземно море, близо до Егадските острови, намиращи се недалеч от крайбрежието на Сицилия. Към 242 г. пр.н.е. картагенците държат само три крепости в западния край на острова - Лилибеум, Дрепана и Ерикс. По суша крепостите са отрязани от римски легиони, но снабдяването им по море все още е възможно. През следващата година към обсадените се отправя голяма флота на Картаген, предвождана от Ханон.
Планът на картагенския пълководец е да достави продоволствие на войските в района на Ерикс и Дрепана (начело с Хамилкар Барка), а от там да бъдат натоварени войски, които да бъдат превозени за решителната битка с римляните. Край Егадските острови пътят на Ханон е преграден от римските кораби, командвани от претора Квинт Валерий Фалтон. Той поема командването, след като консулът Гай Лутаций Катул е ранен в боеве при Дрепана. Претоварените с провизии картагенски кораби трудно могат да маневрират, а в допълнение на това и екипажите им са зле обучени. Това в крайна сметка се оказва решаващо за разгрома на картагенската флота. Според историците, римляните потопяват 50 и пленяват други 70 вражески кораба.
Победата на Рим се оказва решаваща – войските на Картаген в Сицилия се оказват отрязани, без възможност да получават продоволствие. Рим става пълен господар на Средиземноморието, а Картаген не е в състояние да оспори господството му, защото и хазната е празна след дългите години война. Това принуждава Картаген да иска сключването на мирен договор, при това се налага да приеме и наложените му от Рим условия. Морската битка при Егадските острови е последният сблъсък между Картаген и Рим в продължилата 23 години Първа пуническа война.
Подводни археолози се опитват през последното десетилетие да проучат мястото, където се провежда сражението. Усилията им са дали резултати – през миналата 2018 година са открити останки от шест бронзови тарана, с които са обшивани носовете на бойните кораби, както метални шлемове и различни керамични съдове.
Археолозите остават изненадани от това, че повечето открити на дъното отломки са от римски кораби. „От 19-те със сигурност известни тарани, открити в този регион, убеден съм, че 11 от тях със сигурност може да бъдат идентифицирани като римски“, обяснява Уилям Мъри, професор по гръцка история в Университета на Южна Флорида, който е член на екипа, работещ на място. „По всичко изглежда, че Кратаген в тази битка е използвал във флотата си пленени по-рано римски съдове“. Освен тараните, типът и изработката на много от шлемовете, открити на дъното, са от онзи вид, който археолозите наричат „Монтефортино“. Този тип шлемове са толкова популярни сред римските легиони, че на някои от корабните тарани са ги изобразявали като украса.
Намирането на множество римски тарани и шлемове от типа „Монтефортино“ поставя пред археолозите дилема. „Очаквате, че картагенци, които губят битката, са понесли по-сериозни загуби и следователно на мястото на сражението би трябвало да се откриват повече картагенски тарани от бойни кораби“, обяснява проф. Мъри. Той добавя, че вероятно картагенската флота е сключвала кораби, пленени в по-ранна морска битка. Професорът припомня, че съгласно историческите записи такова сражение се провежда няколко години преди битката при Егадските острови и в него Картаген пленява 93 римски кораба.
До известна степен остава загадка, защо на мястото на битката са открити много шлемове от тип Монтефортино. Едно от възможните обяснения е, че на картагенските кораби е имало множество наемни воини от Галия и Иберия, казва проф. Мъри. Воините в тези региони са използвали понякога шлемове от този вид.
Около останките от римски кораби са открити разпръснати и множество амфори. Това също донякъде е странно, казва професорът, защото докато са на борда на кораба амфорите би следвало да са вързани здраво. „Изглежда така, сякаш са били изхвърлени заедно в морето, после са се разделили и така са потънали. Едно от възможните обяснения е, че в даден момент от битката картагенските моряци са осъзнали, че губят и са изхвърлили товара си (предназначен за картагенската армия в Сицилия), като опит да олекотят корабите си и така по-лесно да се измъкнат от римската флота“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар