Няма никакво съмнение, че Курчатов е един от хората, които са оказали голямо влияние на хода на историята през ХХ век.
Игор Василевич Курчатов се ражда на 12 януари 1903 година в село Сим на Урал, Челябинска област. Но историята на рода му е много по-стара. През XVIII век някой си предприемач с фамилия Твердишев започва да набира работници за нов завод. Отбива се в село Болишево в тогавашната Смоленска губерния на Руската империя. В селото гостува на свой познат помешчик. След солидната почерпка двамата сядат да играят карти и Твердишев разбива на пух и прах домакина си. Загубилият изплаща дълга си с две семейства крепостни селяни – Курчатови. Така предците на бъдещия академик се оказват в Южен Урал. Дядо му, Алексей Константинович Курчатов, е неграмотен, но се интересувал от аритметика. Научава се да смята много добре и дори е назначен за касиер на завода. За децата си обаче дава мило и драго, за да ги изучи. Някои биха казали, че любовта към науката е предадена с гените на младия Игор Курчатов.
Момчето се ражда в Урал, но скоро след раждането му семейството му заминава на юг, в Симферопол. Там Игор завършва гимназия и вечерно занаятчийско училище със специалност стругар. Постъпва във факултета по физика и математика на Таврическия университет. 4-годишният курс на обучение завършва само за 3 години и защитава блестящо дипломната си работа. Но младият Курчатов смята, че не е научил достатъчно и заминава за Петроград, където е приет направо в трети курс на тамошния Политехнически университет. През 1925 година е назначен за асистент във Физико-техническия институт, където работи в лабораторията на известния руски физик академик Абрам Йофе, когото често наричат „баща на съветската физика“.
Много често е задаван въпросът, защо точно Игор Курчатов е назначен за ръководител на проекта по разработка на ядрената програма на бившия СССР? Има логика в този въпрос, защото, когато е назначен начело на проекта, Курчатов няма навършени още 40 години. Абрам Йофе би отговорил много лесно на този въпрос. Във Физико-техническия институт работят много млади и енергични учени, но сред тях Курчатов винаги е приеман за „пръв сред равни“. Йофе често му поверява ръководството на института, когато му се налага да пътува в командировки. Мълвата твърди, че Сталин предлага точно на Йофе да оглави разработването на физиката на мирния атом, на което академикът отговаря, че е вече стар. „На този пост трябва да застане някой млад човек, който да ме надмине. И това е моят ученик Игор Василевич Курчатов“.
По онова време Курчатов вече провежда изследвания на пуснатият през 1937 година циклотрон – атомната „мелачка“, както я наричат помежду си физиците. Това е първият в Европа цикличен ускорител на тежки заредени частици, но по онова време никой все още не предполага колко важни за света ще се окажат изследванията, които се провеждат с устройството. Любопитното е, че в Съветските енциклопедии от онова време се твърди, че „уранът на практика няма никакво приложение и значение“.
И още един щрих към цялата картина. В първия ден, когато Германия напада СССР (тогава все още никой не се е замислял дори за създаването на атомно оръжие), Курчатов казва на Йофе, че заминава да се запише доброволец. Академикът е стреснат, но не може да стори нищо срещу настоятелното решение на своя подчинен. Курчатов е пренасочен да се занимава с разработване на системи за размагнитване на бойните кораби. За няколко месеца съвместно с А. П. Александров създават установка, която помага на съдовете от военноморските сили да избягват немските мини.
През септември 1941 година военното разузнаване на СССР съобщава на политбюро, че във Великобритания и САЩ се провеждат интензивни разработки за използване на атомната енергия за военни цели. Никой не се съмнява, че появата на бомби с огромна разрушителна мощ ще повлияе на хода на войната и на изхода от нея. Една година по-късно и в СССР са възобновени работите по „разбиване“ на ядрото на урана. През 1943 година Сталин подписва разпореждане, с което се създава специалната Лаборатория № 2 на Академията на науките на СССР. Задачата, поставена в заповедта е съвсем точно формулирана: да се създаде атомна бомба. Учените се заемат да търсят решение и го правят наистина с ударни темпове.
 |
| Курчатов (вдясно) и Солженицин |
Академиците са принудени да пишат подробен доклад и заключение, което да представят пред ЦК. В доклада се казва, че „предложението на Хенри Морей на метод за получаване на енергия от въздуха за промишлени цели е несериозно. В нашата страна с проблема за разлагане на атома се занимават академик Йофе и няколко института, както и най-изтъкнатите ни физици“. За писмото на американеца с предложението „да се разлага атома“ се разчува из академичните среди. От онова време Курчатов и близките му сътрудници много често се шегуват помежду си, че „разлагат атома и изпитват от това голямо удоволствие“. Всеки, който е учил физика, ще схване шегата. Защото атомните физици не се занимават с „разлагане на атома“, а с разбиване на ядрото му; и още по-точно – с деленето на ядрото.
През 1946 година в Лаборатория № 2 е пуснат първия съветски атомен реактор, а през 1949 година на полигона в Семипалатинск е проведено изпитание на първата атомна бомба на СССР. В много от разработките си „Курчатов и неговия екип“ изпреварват американските си колеги: първи създават термоядрена (водородна) бомба, построяват атомна електрическа централа, разработват реактори за задвижване на подводници и ледоразбивачи.
Между другото, след изпитанията на водородната бомба Курчатов изпада в дълбока депресия. За това пише и академик А. П. Александров: „Беше постоянно потиснат. Не дискутираше за техническите подробности, но казваше така: сега виждам каква страшна машина създадохме. Единственото, което трябва да ни тревожи сега е, как да забраним такива занимания и да избегнем ядрена война… Курчатов разбираше, че светът се намира на ръба на катастрофа“.
Точно тогава Игор Курчатов започва да пропагандира използването на „мирния атом“ – за транспортни проекти, енергетиката и авиацията. Става инициатор за създаването на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Още тогава, преди повече от 60 години, Курачтов започва да работи по проблемите на управляемия термоядрен синтез. Защото, ако бъде създаден такъв реактор, човечеството ще се сдобие с практически неизчерпаем източник на енергия – същата, която „задвижва“ звездите.
Игор Василевич Курчатов почива внезапно на 7 февруари 1960 година. Същият ден посещава свой приятел в санаториума Барвиха край Москва. Двамата сядат на пейка и известно време говорят. Настъпва пауза, а когато приятелят му академик Юлий Харитон поглежда към събеседника си, установява, че той е починал. Заключението на съдебните медици е „сърдечна емболия“. Тленните останки на Курчатов са кремирани, а урната с праха му е поставена в стената на Кремъл на Червения площад.
0 коментара:
Публикуване на коментар