Един от най-големите представители на семейство Порови е харзата (жълтогърда или усурийска харда, лат. Martes flavigula). Животно от този вид може да достигне до дължина от 80 см, а още около 40 см е дължината на опашката му. За сравнение, максималната дължина на горския пор е до 58 см, а американския достига до 45 см дължина на тялото. Освен внушителните за семейството си размери, харзата се отличава и с многоцветната си окраска. Върха на главата и муцуната ѝ са черни, долната челюст – бяла, на гърлото и гърдите козината ѝ е ярко жълта, по тялото жълтото избледнява до златист оттенък, а опашката и краката ѝ са тъмно кафяви. Екзотичната окраска, характерна за животни, обитаващи тропиците, е много полезна за усурийската харза – благодарение на нея другите, по-едри хищници, не изпитват особено желание да се впуснат в ловуването ѝ.
Лятната козина на харзата е по-тъмна, по-късокосместа и по-груба, отколкото зимната. Харзата не е обект, привлекателен за ловците, защото въпреки красивите ѝ оттенъци, кожата не е особено ценна. Най-голяма опасност за жълтогърдата харза е изсичането на горите. Това я лишава от ареала ѝ на обитаване и от хранителната ѝ основа.
Харзата е олицетворение на афоризма, който твърди, че „животът е постоянно движение“. Животното бяга много бързо, катери се с лекота по дърветата и умее ловко да се прехвърля от клон на клон. Дългите ѝ остри нокти, които никнат на издължените и подвижни „пръсти“ на крайниците ѝ, са от голяма полза. Самите ѝ лапи са големи и мощни, което също е в помощ за акробатичните ѝ способности.
Когато прескача от дърво на дърво, животинката може да извършва скокове с дължина до около 4 метра. Всичко това прави харзата един от най-успяващите и силни хищници в тайгата. Храни се не само с орехи и насекоми; напада катерици, мишки, зайци, други дребни гризачи, птици и дори чифтокопитни бозайници като сибирската кабарга (лат. Moschus moschiferus).
Освен това, жълтогърдата харза е дин от малцината видове хищници, които живеят и ловуват в група. По време на ловуване харзите се разпръскват из местността и комуникират помежду си, като издават характерни лаещи звуци. По време на лов действията на всички участници са добре съгласувани – всяко животно знае какво правят останалите му събратя.
Харзите са и много съобразителни животни. През миналата година, проявявайки много съобразителност и ловкост, жълтогърда харза успява да се справи с капаните, поставени с цел изследвания от специалисти в парка „Земята на леопарда“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар