5 юни 2018 г.


Гигантските, тежащи по 13 тона каменни „шапки“, оцветени с червена охра, са поставяни на главите на истуканите на остров Пасха, приблизително по същия начин, по който европейците са изваждали потънали кораби, пишат учени в статия за списание Journal of Archaeological Science.

„За пръв път успяхме да използваме всички налични подсказки и доказателства, за да разберем как тежките „шапки“ са се оказали на главите на още по-тежките статуи. Всичко това стана възможно, благодарение на обединяване на методите на археологията, физиката и компютърното моделиране“, казва Карл Липо, антрополог от университета Бингхамтън, САЩ.

Остров Пасха е едно от най-загадъчните места на Земята. Преди около две хилядолетия на острова се развива странна полинезийска цивилизация, оставила след себе си многобройни следи под формата на гигантските каменни истукани – моаите. Учените днес смятат, че тези фигури са обожествените предци и роднини на древните жители на острова.

Цивилизацията на практика е изчезнала от остров Пасха преди още там да пристигнат първите европейци. Като основни причини за това са сочени две неща: изтощаването на природните ресурси на острова, заради неразумното унищожаване на горите и животните, което от своя страна е довело до война между различните местни племена, заради оскъдицата от ресурси.


Пълното изчезване на културата на моаите и носителите на езика ѝ, не позволява на археолозите да разрешат една от най-интересните тайни на острова – как на главите на някои от истуканите, неподвластни на времето и вандалите, са се появили гигантските каменни шапки, т.нар. пукао, чието тегло често достига до 13 – 15 тона. Тази загадка допълнително се усложнява и от това, че самите каменни статуи и техните „шапки“ са изработени от различни вулканични скали. От залежите на материала за изработването им ги делят десетки километри – съществуващите днес моаи се намират на практика на диаметрално противоположните краища на острова и по брега му. Затова доставянето на материалите до мястото на издигането им и последващото им съединяване са били сложни задачи.


Карл Липо и колегите му са открили отговор на този въпрос. Ако предположението им е вярно, то жителите на остров Пасха се оказва, че са били доста напреднали в технологично отношение. Учените са провели много детайлен анализ на артефактите, открити край истуканите и кариерите, откъдето са извлечени скалните късове, от които са изработени „телата“ и „шапките“. Освен това са разработили и тримерни модели на самите статуи.

Липо разказва, че екипът е обърна внимание на  това, че начинът на транспортиране и на статуите, и на шапките им, на толкова големи разстояния, трябва да се е „отпечатала“ върху повърхността им. Например, ако статуите са влачени по размекнатата почва или са превозвани на „подпори“, то на долната им част или на гърба им, трябва да са останали някакви характерни одрасквания или други следи от механичното триене.

От друга страна и самите „постаменти“ на истуканите и околностите, също би трябвало да са запазили или следи от обработването на „шапките“ и статуите, ако са изработвани на място, или да подсказват по какъв начин първите са се озовали на главите на вторите. След като анализират всички възможни следи от този вид, археолозите намират отговор на загадката, който не изисква нито масово изсичане на горите на острова, нито впрягането на цялото население, за да се издигне една статуя.

Учените подчертават, че статуите са изсичани от скалите по такъв начин, че сами по себе си са се изправяли, ако им бъде помогнато със съвсем леко накланяне. Това е правило възможно преместването им с малки „крачки“, точно по начина, по който местим хладилника или тежки мебели от едно място в дома си на друго. Подобен метод на „разхождане“ на истуканите е позволило на жителите на остров Пасха да ги преместват на големи разстояния, без да се налага да хабят други ресурси, освен собствените си сили.


Съдейки по следите от надраскване, шапките на статуите са доставяни до мястото за „сглобяване“ в частично готов вид. Така древните местни скулптори в буквален смисъл са можели да ги търкалят по склоновете на хълма, където се намира каменната кариера. Когато заготовката за пукао е пристигала при истукана, каменоделците са я дооформяли и я поставяли на главата на статуята, използвайки остроумна, но съвсем проста система за повдигане.

Тя се състои от полегат склон, издигнат от пясък и чакъл. С помощта на въжета, които омотавали около шапката и единият край привързвали към главата на истукана, мъжете от остров Пасха са можели постепенно да издигат тежкия каменен блок постепенно към мястото, което трябва да заеме.

В подкрепа на тази хипотеза, както отбелязва Липо, има много улики – следи от подобни насипи край редица от паднали статуи, както и вдлъбнатината с необичайна форма на шапките, която има за цел да не позволява да се изхлузват.

В допълнение, учените са забелязали, че всички статуи първоначално са стояли не прави, а са били наклонени под определен ъгъл, спрямо повърхността. Това е дало възможност на древните майстори да изкачат пукао върху главата на моаите, без да повредят двете части на статуята. Когато са постигали желания резултат, статуята е „изправяна“, като са премахвали постепенно каменните късове, подложени предварително под задната част на пиедестала.
Всичко това, по думите на учените, показва, че за успешното завършване на монументалните „строежи от една деспотична епоха“ не е налагало да разполагаш с армии от роби, работници и огромни ресурси, както, например се е случвало в Древен Египет или Китай, по мнение на много историци. Малка част от жителите на остров Пасха са били способни да увековечат името си, като са използвали ума си, законите на физиката и оскъдните минерални ресурси на острова.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...