Започвайки отпреди около 7000 години, с човешката популация се случва нещо странно: според последните изследвания, през последвалите две хилядолетия генетичното разнообразие, особено разнообразието на Y-хромозоми, рязко се срива. Спадът е толкова голям, сякаш на всеки 17 жени е останал само един мъж, с когото биха могли да имат поколение.
Учените смятат, че са установили причините за генетичната катастрофа, случила се в периода преди между 7 и 5 хиляди години, когато се наблюдава рязък колапс в генетичното разнообразие при мъжете. Изследователи от Стандфордския университет, ръководени от Маркус Фелдман, достигат до извода, че в основата на този колапс са войните между клановете, обединявани от родствената връзка по мъжка линия. Изводите си учените публикуват в научна статия за списание Nature Communications.
През споменатата епоха в Стария свят се случва нещо странно със силния пол. В Европа, Азия и Африка рязко намалява разнообразието на Y-хромозоми. Те присъстват само в мъжките организми и се предават от баща на син. Мащабите на катастрофалното обедняване на генетичния фонд са такива, че все едно на всеки 17 жени е останал по един мъж. Всъщност, мъжете са били много повече, но просто много от тях са роднини помежду си по пряка мъжка линия и затова притежават еднакви Y-хромозоми.
В експертните среди това явление е познато като неолитно „тънко място“ на Y-хромозомния фонд. Специалистите и досега водят дискусии за причините, които са го породили.
Екипът на Фелдман предлага своя версия, която звучи убедително. Известно е, че повечето човешки общности са патрилокални, тоест, момичето, след като се омъжи, преминава да живее в клана на съпруга си. Традицията е жива и до днес и едно от проявленията ѝ е, че при сключване на брак съпругата взема фамилията на съпруга си. В древни време преходът е бил буквален – младоженците заживяват пот един покрив с дядото, бащата и братята на съпруга.
Много от съвременните общности, съществуващи все още в първобитни условия, живеят на родов принцип (кланове). В клановете всички мъже произхождат по мъжка линия от един общ прародител, а жени се вземат от други родове. И макар да не разполагаме с надеждни свидетелства за начина на съществуване на семействата в епохата на неолита, може да се предположи, че и тогава – в общи линии – нещата са стояли по същия или много сходен начин.
От това следва, че различните Y-хромозоми са толкова, колкото са и родовете: всеки носи своята си, свързана с общия прародител. Но в онези далечни времена броят на населението не е чак толкова голям. Точни цифри е трудно да се цитират, но когато през XIII век монголите извършват преброяване в покорените наскоро руски земи, установяват, че там живеят едва 10 милиона души. Така че, можем да си представим колко по-малко хора са населявали земята няколко хилядолетия по-рано.
Нека сега да разгледаме ситуация, при която един клан тръгва на война с друг. При малката численост на членовете в рода, победителите могат до крак да избият мъжете от вражеския клан, даже и да не целят подобен изход. И дори някой от победените да оцелее и да се сдобие по-късно със синове, няма гаранция, че те няма да загинат, преди да са успели да го дарят с внуци. Смъртността, особено детската, в неолита по всяка вероятност е била много висока. Затова и война между два патрилокални рода на практика се е превръщала във война на унищожаването на някой от вариантите на Y-хромозомите.
На думи концепцията изглежда много убедителна, но учените се доверяват повече на изчисленията си. След като анализират голям масив от данни, събрани от палеогенетиците, екипът на Маркус Фелдман съставя компютърен модел. Резултатите от симулацията потвърждава предположението на авторите на изследването: войните между патрилокални родове води до рязко намаляване на разнообразието от Y-хромозоми. Едновременно с това, при групи, формирани по друг принцип, моделът не показва същия ефект.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар