Хората в градовете водят различен начин на живот, от този на хората по селата. Но паметта за това, как сме живели, когато все още всички са се занимавали със земеделие, се проявяват и в нашето всекидневие.
Изследователи от Чикагския университет, Пекинския педагогически университет и Университета на Вирджиния демонстрират тази теза с поведението на китайци, произлизащи от различни части на Китай, които се различават една от друга по традиционните за районите селскостопански култури: в северната част на страната от незапомнени времена се отглежда пшеница, докато юга разчита предимно на ориз. Пшеницата е култура, която изисква полагането на по-малко труд и може да се отглежда в малки стопанства. Оризът, точно обратно, изисква много усилия (в частност, защото се налага да се изграждат сложни иригационни системи), затова и отглеждането му в едно стопанство е нерентабилно занимание и се стига до логичното обединяване на хората от цялото село.
От това може да се предположи, че жителите от северните райони във всекидневието ще се изявяват като по-склонни към индивидуализъм, а южняците ще търсят повече сдружаването с околните. Обаче, когато и едните и другите се преместят да живеят в град или спрат да се занимават със земеделие, дали поведението им ще остане както преди? За да разберат отговора на този въпрос, изследователите започват да посещават кафенета и чайни в китайски градове. Кафенетата са както от местния бранш, така и такива, които са част от международни вериги, като Старбъкс, например. Общо изследователите са посетили 256 заведения, в които са провели анкети с около 9 000 посетители – хора от шест града, сред които са Пекин И Шънян от „пшеничния“ север, и Шнахай, Нанкин, Гуанджоу и Хонконг от „оризовия“ юг.
Оказва се, че в северната част на страната, през седмицата хората пият кафето си в кафенетата по-често сами; точните данни са: в делничните дни 10% по-често, а в почивните – 5%. На юг предпочитат да си пият кафето в компания (не се споменават данните за разлика между делнични и почивни дни). Но експертите не се ограничават само до анкетиране и наблюдение на навиците на посетителите. На места изследователите провеждат много прост експеримент: поставят два стола с гръб един към друг и то толкова близо, че между тях човек може да мине, само настрани. Съответно, посетителите на заведението имат два възможни варианта за действие: или да преместят столовете, за да минат спокойно, или да не ги помръдват и да предпочетат да минат между тях странично.
В статията, която учените поместват в списание Science Advances пише, че от няколкостотинте сблъскали се с „постановката“ посетители на кафенетата, повечето предпочитат да не променят нищо, преминавайки между столовете на една страна. Обаче, в северните градове 16% от посетителите все пак избират да преместят столовете, докато в южните такъв избор правят само 6%. Известно е, че онези, у които индивидуализма е по-силно заложен, са склонни да променят нещата, ако тези неща не им се нравят. В същото време, привързаните към колективното начало са склонни да търсят начина да приспособят себе си към ситуацията.
Анкетите в кафенетата потвърждават, че повечето (90%) от онези, които посещават заведенията са родом от близките околности, тоест, действително принадлежат към северната и южните култури. Но в градовете те, разбира се, не отглеждат нито пшеница, нито ориз, а и дори техните родители не са се занимавали със земеделие – изследователите фокусират вниманието си върху онези посетители в заведенията, които попадат в средната класа и чиито родители отдавна са се преместили да живеят в града. Казано по друг начин, въпреки че градът, както се смята, възпитава у човек индивидуализма и го кара да гледа под друг ъгъл на собствените си социални контакти, родовите културни традиции, своеобразната памет от предците, все така продължават да диктуват поведението ни.
В бъдеще авторите на изследването искат да повторят експериментите си в кафенетата в Индия. Индийците също могат да бъдат разделени на северни и южни; подобно на китайците, в северната част на Индия традиционно се отглежда пшеница, а в южната – ориз. Но индийските север и юг не се различават толкова много по климатичните характеристики, както е при Китай. Затова и изследователите ще се опитат да разберат, дали климатът играе някаква роля в подобни културни различия.
0 коментара:
Публикуване на коментар