26 февруари 2018 г.


Експедиция на Института по история и материални култури (ИИМК) към Руската Академия на науките е открила на праисторическата стоянка близо до устието на река Яна в Якутия  множество украшения, принадлежали на древни ловци, живели в Сибирска Арктика преди около 28 500 – 27 000 години. Украшенията условно са разделени на три групи. Първата са от мъниста или пенданти. На връвчица са нанизвани или мъниста, изработени от бивни на мамут и заешки кости, или висулки от зъби на северни елени, бизони и северни лисици. Втората група са украшения под формата на челни обръчи („диадеми“), а третата – гривни. И обръчите, и гривните, са изработени от гравирани бивни на мамути.

При украшенията от мъниста се забелязва често повторение на броя на мънистата в един гердан. Например, археолозите са открили няколко набора от по седем висулки, изработени от резци на животни – най-вече от северни елени. В тези гердани е имало и мъниста, които значително се отличават по размер.


Вероятно украшенията са приемани за магични предмети (в много култури се среща поверието за сакралното значение на числото седем), но функционалното им предназначение не се ограничава само с това. Ръководителят на експедицията Владимир Питулко предполага, че е възможно те да са служили и като своеобразна система за идентификация на отделните индивиди от общността. Например, стандартен брой мъниста би могъл да е знак за принадлежност към определена по-голяма социална група, може би – отделно племе.

От друга страна, срещат се повтарящи се елементи и в орнаментите, гравирани върху „диадемите“. Според Питулко, тези обръчи може да са съответствали на принадлежността към „някакви подгрупи вътре в семейния клан“. Гривните обаче, които също са украсени с орнаменти, но различните гривни не повтарят мотивите си, т.е. всяка от тях е била уникален предмет, изразяващ индивидуалността на собственика си. Като цяло, археологът изказва предположението, че се е получила доста интересна „идентификационна система“, в която мънистата и герданите са показвали принадлежността към дадено племе, начелните обръчи – принадлежността към семеен клан, а гривната – конкретната личност.

Анализирайки сходните и различните елементи в украшенията, Владимир Питулко достига до извода, че в древните арктически общества е съществувала доста сложно устроена социална система. Изследователят смята, че в групата на ловците е имало вътрешна йерархия и те са били наясно и са приемали, че всеки от тях е отделна личност. Археологът също така предполага, че подобни социално-информационни системи са били разпространени не само в Сибирска Арктика, но и из цялата северна Евразия.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...