Археологически доказателства, открити при разкопки на около 300 км източно от либийската граница, подкопават страховитата репутация на един от най-известните фараони на Древен Египет.
По думите на ръководителя на експедицията д-р Ники Нилсен от Университета в Манчестър, древните египтяни, живели под закрилата и в околностите на крепостта Завийет Ум ел-Ракам в края на бронзовата епоха, са работели и търгували в мир с либийските си съседи. Констатациите на екипа на д-р Нилсен са публикуваи в списание Antiquity и противоречат на общоприетото мнение, че фараонът Рамзес Велики води (и печели) кръвопролитна война със съседите на царството си, населяващи териториите на съвременните Либия, Нубия и Близкия Изток.
Разкопките на терен се извършват от екип, воден от д-р Стивън Снайп от Университета в Ливърпул.
Сред артефактите, на които попадат археолозите, са 3300-годишни сърповидни сечива, каменни точилки, хромел и кости от крави. Това учените трактуват като доказателства, че египтяните са обработвали земеделски култури и са отглеждали добитък в периметър до 8 километра от крепостта, разположена дълбоко в либийска територия.
Според д-р Нилсен, находката добавя нови факти към вече известните, които служат като доказателство, че успехите на Рамзес II на военното поприще са „силно преувеличени“.
„Прочутите паметници, които прокламират Рамзес Велики като могъщ военен предводител, не са нищо повече от древна форма на пропаганда“, казва д-р Нилсен. „Новите находки са доказателство за степента, в която египетските обитатели на Завийет Ум ел-Ракам са разчитали и зависели от местните либийци, не само по отношение на търговията, но и за познанията за местната околна среда и ефективните методи за обработка на земята“, допълва той.
“Нещо повече, това е още една индикация, че широко разпространеното схващане, че Рамзес е един от най-великите пълководци в историята, е напълно погрешно. Как е възможно Рамзес II да е водил жестока война с либийските номади, докато в същото време воините му живеят в мир с тях дълбоко на тяхна територия? Това просто не си пасва. Всъщност, най-значимата битка, която Рамзес Велики води, е тази при Кадеш: макар и сред най-известните в древния свят, тя на практика е проведена некадърно от фараона“.
Според д-р Нилсен, хетите – заклетия враг на Египет – подмамват младия цар да води сражение, което го принуждава да избърза и да раздели армията си. Фараонът успява да се измъкне от касапницата само благодарение на самоотвержеността на три от гвардейските му отряди, които го отвеждат далеч от бойното поле.
При Кадеш никоя от двете страни не може да се обяви за победител, но като резултат от нея, 15 години по-късно е подписан договор, с който Рамзес II и Хатушили III осигуряват за царствата си относително дълъг период на мир. Битката води и до това, че Рамзес II губи контрол над голяма част от земите на царството си, разположени на територията на съвременна Сирия“.
Нилсен добавя: „Когато разбереш, че Рамзес Велики е използвал стари паметници, посветени на други владетели и просто е накарал да изсекат неговото име, за да изглежда, че са увековечили негови триумфи, осъзнаваш, колко добър „разпространител“ на фалшиви новини е бил. Името му често е толкова дълбоко изсечено в монументите, че е невъзможно да се заличи; това е гарантирало, че споменът за него ще надживее времето. Добавете към това факта, че е баща на 162 деца и управлява Египет цели 69 години и ще разберете как пропагандата му е имала достатъчно условия да се разпространи и утвърди за хилядолетия“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар