Лунните затъмнения се случват, когато естественият ни спътник попадне в сянката на Земята. При пълно покриване от сянката затъмнението се нарича пълно лунно. Когато само част от земната сянка покрива лунния диск, затъмнението се нарича частично. А когато Луната е само в зоната на земната полусянка, тогава се нарича частично полусенчесто.
По време на затъмненията (не само лунните, но и слънчевите), Земята, Луната и Слънцето се намират почти на една линия.
За да се наблюдава лунно затъмнение трябва да са налице следните условия: Луната да е във фаза пълнолуние и да се намира във близо или във възлова точка от орбитата си, т.е. в близост до точката, където орбитата ѝ пресича плоскостта на еклиптиката.
Тъй като плоскостите на земната и лунната орбити не съвпадат, лунно затъмнение не се наблюдава при всяко пълнолуние, а и не всяко лунно затъмнение е пълно. Максималният брой лунни затъмнения, които може да се наблюдават от Земята в рамките на една календарна година, е 4. През 2020 и 2038 година ще са точно толкова. Но и всяка друга година може да се похвали с най-малко две лунни затъмнения.
Всъщност, лунните затъмнения се повтарят в почти строг цикличен вид (но с различни зони на видимост), като периодът на повторение е 6585,3213 дни (или 18 години, 11 дни и около 8 часа – период, който се нарича сарос). Достатъчно е да се знае кога в даден регион е наблюдавано пълно лунно затъмнение и по това може да се изчислят предишните и следващите затъмнения, които ще могат да се наблюдават от същото място. Тази цикличност често помага за точното датиране на исторически събития, описани в древни източници.
Интересен факт е, че лунните затъмнения често се съпровождат и от предшестващи ги (две седмици по-рано) или последващи (две седмици по-късно) слънчеви затъмнения. Тази особеност се дължи на това, че за двете седмици, през които Луната изминава пътя на половината от орбитата си, Слънцето не успява да се отдалечи от линията на възлите в лунната орбита и в резултат се изпълняват условията за настъпването на слънчеви затъмнения (новолуние и Слънцето да се намира близо до възловата точка). В някои случаи се наблюдават и три последователни затъмнения – слънчево, лунно и слънчево, или лунно, слънчево и отново лунно затъмнение – разделени през двуседмични периоди. Такава последователност например, имаше през 2013 година – частично лунно затъмнение на 25 април, пръстеновидно слънчево затъмнение на 10 май и частично полусенчесто лунно на 25 май.
Предстоящото пълно лунно затъмнение на 31 януари 2018 година обаче, ще съвпадне и с явлението, придобило известност като „синя“ луна – второто в рамките на един календарен месец пълнолуние. „Синя“ луна се наблюдава относително често. Последната такава беше през юли 2015 година, а тази година, освен през януари, през месец март също предстои да имаме две пълнолуния в рамките на един календарен месец. Съвпадането на такива две явления - пълно лунно затъмнение и „синя“ луна е значително по-рядко; предстоящото на 31 януари 2018 година затъмнение идва повече от 150 години след последния подобен случай. Последното пълно затъмнение на „синя“ луна е наблюдавано на 31 март 1866 година, но ако не успеете да наблюдавате това, няма да се наложи да чакате толкова дълго, за да видите следващото подобно. То ще се случи в навечерието на новата 2029 година - на 31 декември 2028 година, пише Space.com.
За съжаление, пълното лунно затъмнение на 31 януари тази година няма да се вижда от нашите ширини. Ще може да се наблюдава от териториите на централна и източна Азия, Индонезия, Нова Зеландия и Австралия. Части от Северна Америка също ще са в зоната на видимост. Европа и Африка ще са все още в светлата част на денонощието по време на затъмнението.
Пълна карта със зоните, откъдето може да се наблюдава и точните часове на явлението, може да се видят на сайта earthsky.org.
0 коментара:
Публикуване на коментар