13 януари 2018 г.

Изглед от въздуха към Tunnug 1 (или Аржан 0). Ясно се забелязва кръговата форма на кургана
Сред затънтените безкрайни заблатени простори на руската република Тува, археологът Джино Каспари, благодарение на финансиране, отпуснато от SNSF, е открил непокътната скитска погребална могила. Към момента всички налични данни сочат, че това може да се окаже не само най-голямата гробница на скитски принц в Южен Сибир, но също така е и най-ранната, а освен това – не е изключено в нея да има много добре запазили се съкровища.

Джино Каспари обаче, прави най-важното в досегашната си кариера откритие не с лопата в ръка, а с помощта на компютър. Проучванията му са финансирани от Swiss National Science Foundation (SNSF). Докато изследва сателитни снимки с висока резолюция на долината на река Уюк в Сибир, Каспари забелязва характерна кръгова структура на едно от изображенията. Пробни проучвателни разкопки на място, проведени през лятото на 2017 година от учения, който работи в Института по археологически науки към Университета в Берн, заедно с негови колеги от Руската академия на науките, потвърждават предположенията му: структурата е курган, т.е. гробница на принц от скитите.

Съвместно учените от руско-швейцарския екип успяват да докажат, че погребалната могила, наречена Tunnug 1 (или Аржан 0), е подобна по конструкция на кургана Аржан 1, който се намира на десетина километра в североизточна посока. От десетилетия Аржан 1 се смята за най-ранната скитска гробница в региона, известен още като „Сибирската долина на царете“, заради многобройните кургани, открити там. Най-старите гробници на високопоставени скити са с каменна облицовка и погребални камери с кръгла форма. Стените на камерите са направени от трупи лиственица. Сред погребалните предмети за скитските гробници е характерно наличието на оръжия, конски сбруи и предмети, декорирани в т.нар. „животински стил“.

Дървените трупи, открити при проучвателните разкопки от Каспари, датират от IX век пр.н.е., т.е. са по-стари от Аржан 1, която е изградена в края на IX – началото на VIII век пр.н.е. (разкопана е през 70-те години на ХХ век).

В последния брой на списание  Archaeological Research in Asia  Каспари коментира резултатите от проучвателните разкопки: „Пред нас се разкрива чудесна възможност. Археологическите методи и средства за проучване днес са много по-добри, отколкото през 70-те години на миналия век. Сега разполагаме с напълно различни начини за изследване на обектите и имаме възможност да научим много нови неща за периода на преход от късната бронзова епоха към ранната желязна“. Каспари подчертава, че начинът, по който разбираме праисторията се променя драстично, благодарение на новите методи, които ни дават генетиката, изотопни анализ и геофизичните методи, включително и развитието на географските информационни системи и наблюденията от космоса.


Могилата Аржан 0 се намира сред труднодостъпен, заблатен терен, което до голяма степен е осуетило разграбването на гробницата. „До кургана от най-близкото населено място се пътува пет изнурителни часа с високопроходим автомобил“, посочва Каспари. Поради това, надеждите, че гробницата никога не е подлагана на набези от иманяри са много големи, както и надеждите, че в нея може да се намират съкровища, подобни на тези, открити в Аржан 2. В периода между 2001 и 2004 година екип немски археолози провеждат разкопки на непокътнатата погребална камера на Аржан 2, в която откриват най-богатата колекция от погребални артефакти, откривани до този момент в евразийските степи. Над хиляда са златните предмети, погребани с двете човешки тела в главната камера на гробницата. В допълнение са намерени още прекрасно украсени оръжия, керамични съдове и останките от коне с изящно изработени сбруи. Една от огърлиците на скиткси принц, погребан в Аржан 2 е изработена от масивно злато и само тя е с тегло от 2 килограма. Но самата гробница датира от VII век пр.н.е., или с други думи – вече е от желязната епоха.


Климатичните особености и почвата в Сибир дават допълнителни надежди на Каспари. В долината на река Уюк вечно замръзналите почвени слоеве се намират непосредствено под повърхността. Всичко над тях обаче се размразява всяко лято и така органичните материали се отмиват. Но под дебелата каменна облицовка на курганите слънчевите лъчи не могат да разтопят вечно замръзналата почва. „Случва се така, че точно под курганите се образуват ледени „лещи“. Ледът служи като охладител през летните месеци и благодарение на това се предотвратява разлагането на органичната материя и се запазва чувствителния към температурни промени материал. Ако имаме късмет, може да открием дори някои добре запазени дърворезби или килими под каменната облицовка, а защо не и вледенени мумифицирани останки“, не крие оптимизма си Каспари.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...