21 декември 2018 г.


По прогнози на Международната агенция по енергетика, към 2030 година броят на електромобилите в световен мащаб може да се увеличи 70 пъти и да достигне 140 милиона. Но толкова ли еднозначно добра е модата на електрическите коли?

Автомобилните производители активно налагат такава теза, когато представят новите си модели и концепции на международните автомобилни салони. Но за сметка на това предпочитат да не споменават за сериозните екологични и социални проблеми, които ръста в производството на електрически автомобили неизбежно създава и изостря.

Няма вредни емисии?
Бумът на електромобили засега не е засегнал сериозно България, поне не в такива мащаби, каквито се наблюдават в някои западни държави. Вече и у нас обаче се чуват – засега не толкова често – призиви да се създава инфраструктура за електромобили в градовете, както и да се приемат законодателни мерки, стимулиращи закупуването на „екологични чистите“ возила – по примера на западните държави. Обаче в самите западни държави все по-често се замислят по въпроса, дали плюсовете от използването на електрически автомобили надвишават минусите?

Наистина, за разлика от колите с двигатели с вътрешно горене, автомобил с електродвигатели по време на експлоатацията не оказва вредно влияние на околната среда. И въпреки това, учените твърдят, че т.нар. „въглеродна следа“ (обемът парникови газове, попаднали в атмосферата при производството и транспорта на даден продукт) при електромобилите почти не се различава от тази на традиционните съвременни автомобили.
Просто парниковите газове се отделят не от самото транспортно средство, а от електроцентралите, доставящи енергията, нужна им за зареждане.

Всъщност, основният проблем на електромобилите се появява даже не по време на експлоатацията им, а още по време на производството им. За да се сглоби електрически автомобил се разходва над 2 пъти повече енергия, отколкото за производството на автомобил с двигател с вътрешно горене.



Основната причина за това са акумулаторите му. Според изчисления на немски учени (а в Германия на екологията се отделя особено внимание), всеки киловат/час от капацитета на акумулатор за електромобил, коства генерирането и изхвърлянето в атмосферата на 125кг въглеродни емисии.

„Цената“ на батерия с капацитет 22 киловат/часа, използвана в малките електромобили, се равнява на 3 тона въглероден диоксид, изхвърлен в атмосферата. А това приблизително съответства на обема CO₂, изхвърлян от бензинов автомобил за пробег от 16 000 км (при среден разход около 8 л на 100 км).

Моралната страна
Вторият голям проблем на електромобилите, скрит в производството на акумулатори, е по-скоро в хуманитарната плоскост. Използваните в електрическите коли литий-йонни батерии се нуждаят от значителни количества кобалт. Като 60% от световния добив на този метал се пада на една държава – Демократична Република Конго (ДРК). Таиз африканска държава не бива да се бърка със съседната – Република Конго. ДРК е една от най-бедните в света държави и от много години се намира във фактически демографски и хуманитарен колапс, заради неспирните войни и тоталната корупция.

Там 20% от добива на кобалт се пада на ръчното извличане на рудата и метала, като в процеса участват не само възрастни, но се експлоатира и детски труд. Условията на труд са просто ужасяващи и този проблем неведнъж е поставян на дневен ред от представители на международни правозащитни организации. Техни сътрудници са установили, че миньорите, заработващи на ден едва по един долар, често развиват хронични заболявания, без да се броят рисковете да загинат в някой от многобройните инциденти. Огромният брой от миньорите всъщност работят с кобалт без най-елементарни защитни средства за кожата и заболявания на белите дробове – липсват ръкавици, работно облекло и елементарни маски.



„Електромобилите може и да не са толкова „чисти“, както си мислите. Купувачите трябва да си дават сметка, че техните екологични автомобили може да са свързани със страданието на принудените да работят деца в Демократична Република Конго“, пише Марк Дъмет, изследовател по въпросите на бизнеса и правата на човек към международната правозащитна организация Amnesty International.

По думите му, „съществува огромна вероятност кобалтът, добиван с детски труд, да е част от акумулатора на електромобил, а такива автомобили в същото време се рекламират като „етичния избор“ за водачите, които сериозно са загрижени за екологията и социалните въпроси“.

Освен това, разпокъсаният добив на кобалт в ДРК се контролира от незаконни въоръжени групировки. По този начин, растящото търсене на електромобили пряко подпомага продължаването на военните действия в африканската държава. И това не е всичко, защото и с производството на други компоненти за акумулаторните батерии има сериозни проблеми. В поредица от специални репортажи авторитетния The Washington Post разказва за сериозни екологични рискове, свързани с добива на литий в Южна Америка и на графит в Китай.


Какво предстои в бъдеще?
Използваните в електромобилите акумулаторни батерии създават проблеми не само при изработването им в момента, но крият в себе си и сериозни потенциални заплахи в бъдещ период. Нещата се свеждат до това, че въпреки растящият автопарк от електрически коли, в света на практика няма отрасъл, който да се занимава с утилизацията на излезлите от строя литиево-йонни акумулатори. Само по себе си това вече е предпоставка за рискове от екологична катастрофа, защото същите батерии, но разбира се в по-малки обеми, се използват в огромния брой съвременни електронни устройства.



Например, в рамките на страните от ЕС към момента на рециклиране са подложени едва около 5% от всички излезли от употреба батерии. Всички останали просто се изхвърлят, което предполага огромни мащаби на замърсяване на околната среда. И тук нещата не опират само до „неправилното възпитание“ на европейците, а до това, че просто не съществуват мощности с нужния капацитет, които да се справят с рециклирането на старите батерии.

Всичко се обяснява с икономически неизгодните процеси по преработка на изразходваните акумулатори, като най-скъпо струва процеса по рециклиране на лития. Инвестиционната банка Morgan Stanley в свой доклад прогнозира, че в близките десет години не се очертава да бъде използван и грам литий, извлечен от рециклирани акумулатори. Анализаторите на банката подчертават: „Има разлика между възможността нещо да се върши и икономическият смисъл да бъде направено“.

По изчисления на Nissan, стойността на рециклирането на литиево-йонните акумулатори за електромобили се равнява приблизително на 1 евро за килограм, докато стойността на материалите, които може да бъдат извлечени в процеса на утилизацията им, е около 3 пъти по-малка. Експертите определят като „трагедия“ липсата на мощности за рециклиране на литиево-йонни батерии и подчертават, че ако проблемът не бъде решен, то екологичната ситуация може в бъдеще да се влоши, при това в „драматични мащаби“.

Към момента в света вече се движат повече от 2 милиона електромобила. Ако прогнозите на Международната агенция по енергетика за 70-кратния ръст в броя им към 2030 година се сбъднат, то през близките 12-13 години към сега съществуващите обеми от нерециклирани литиево-йонни батерии ще се добавят нови 11 милиона тона, които ще трябва да бъдат преработени. А решение на този проблем все още не е намерено.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...