Преди няколко години изследователи от Университета в Кийл провеждат експеримент, по време на който молят участващите доброволци да държат в ръката си в ледена вода толкова дълго, колкото могат. На някои от участниците е позволено да изразяват емоциите си с най-цветущите приказки, които искат да изрекат, докато други са помолени да ползват по-неутрални думи. Оказва се, че онези, които имат разрешение откровено да псуват, издържат с ръка в ледената вода по-дълго, отколкото другите, които трябва да „подбират“ думите си.
Така че, когато в някой филм или книга се натъкнете на сцена, в която оперират някого без необходимите условия и анестезия и го карат да псува на воля, на практика имаме не просто експресивен художествен метод, а своеобразна форма на обезболяване.
Дали обаче такова обезболяване работи и помага при всички хора? Експериментът, за който стана дума по-горе, е поставян с англоговорящи доброволци, за които английският е роден език и които са израснали в средата на британската култура. С голяма доза сигурност може да се предположи, че гневните думи биха сработили като анестетик и за много други народи: германци, французи, поляци и т.н.
Ами как стоят нещата при японците? В тяхната култура употребата на думите много силно е регулирано от социалния контекст и да се използват ругатни е смятано просто за недопустимо: това би се приело като обида за всички присъстващи наоколо, а да се обиждат околните е много по-страшна простъпка, отколкото която и да е болка. За да изразят емоциите си в такива комплицирани ситуации, японците използват звукоподражателни думи, нещо като нашите „ах-ах“ или „ох-ох“, които са различни за различните видове болка. И дали, ако японец все пак употреби „мръсна“ дума, това ще му помогне да облекчи физическите си страдания, или културните особености лишават ругатните от обезболяващото им действие?
Оливия Робертсън и колегите ѝ от Университета в Кийл и Университета в Престън са решили да повторят експеримента с ледената вода, но този път за участие са поканени англичани и японци. Англичаните си използват в ругатните стандартната добре позната дума от четири букви, а японците – дума, използвана за описание на фекални маси. Японската дума сама по себе си не се смята за ругатня; не я цензурират в пресата и телевизионните предавания, децата я използват съвсем свободно. Но в лабораторни условия, пред непознат човек, произнасянето на тази дума се превръща в истинско грубо оскърбление, пише Оливия Робъртсън в статия за портала The Convrsation.
Оказва се, че ругатнята отново проявява анестезиологичния си ефект – както при англичаните, така и при японците. В статия за Scandinavian Journal of Pain изследователите пишат, че псуващите англичани изтърпяват с ръка, потопена в ледената вода с 49% по-дълго време, а японците, които си произнасят „мръсната“ думичка – с цели 75% по-дълго, отколкото онези, които следва да си подбират думите при изразяване на емоциите от усещанията за болка.
Авторите стигат до извода, че в случая се задействат някакви дълбоки психологични механизми, които свързват ругатните с усещанията за болка, и че културните обстоятелства по никакъв начин не възпрепятстват този механизъм.
0 коментара:
Публикуване на коментар