Учени, по време на годишната конференция по планетология DPS, излизат с доклад, обясняващ загадъчните проблясвания, които периодично се засичат на Луната. Според експертите те наистина се дължат на сблъсъци на микрометеорити с повърхността на естествения спътник на Земята.
“Телескопът ни има „две очи“. Едното наблюдава Луната във видимия спектър, а другото – в инфрачервената част от спектъра. Обединявайки двете снимки, за пръв път успяхме да измерим температурата на повърхността на Луната в онези точки, където се наблюдават избухванията. Данните ни помагат да определим плътността на небесните тела, които пораждат проблясъците, а с това и да разберем как възникват. Дали са астероиди или комети? Сега търсим начин да отговорим и на този въпрос“, обяснява Хриза Авделиду, планетолог от Европейската космическа агенция (ЕКА).
През последните десетилетия учени от цял свят активно следят околоземните астероиди и извършват нещо като „космическо преброяване“, чиято цел е да се установи, доколко тези обекти са опасни за планетата. В околоземното пространство има толкова много астероиди, че се е наложило астрономите да създадат специална скала, по която да определят вероятността за падането им на Земята.
Въпреки тези усилия и огромният брой открити и каталогизирани през последните години астероиди, все още много от големите астероиди не сме успели да засечем, а освен тях съществуват и безброй много по-малки скални късове, подобни на метеоритът, който падна през февруари 2013 година над Челябинск, които са абсолютно невидими за уредите ни.
За да решат тази задача, специалистите от ЕКА са разработили проекта NELIOTA. В рамките на проекта е модернизиран 1,2-метровия телескоп в обсерваторията Крионери в Гърция. Той вече е специализиран за наблюдение на астероидите от околоземното пространство. Инженерите и астрономите от ЕКА са монтирали на телескопа няколко свръхбързи видеокамери с висока резолюция, които могат да засекат следите от падането дори на съвсем малки обекти на повърхността на Луната.
Тези наблюдения, както разказва Авделиду, са помогнали да се разгадаят микроизбухванията, възникващи на Луната, които попадат в полезрението на космическите сонди на орбита и за по-мощните телескопи на Земята.
Измерванията с инфрачервената апаратура на NELIOTA сочат, че по време на избухванията повърхността на Луната в мястото на сблъсъка се загрява до температури от 1500-3000 градуса по Келвин. Това посочва единственият възможен сценарий за възникването им – сблъсък на микрометеорити и астероиди с повърхността на естествения спътник на Земята.
Учените са изчислили, че масата на тези небесни тела реално е съвсем малка – може да варира между няколкостотин грама и до няколко килограма. Точните размери на тези „небесни камъни“ засега е невъзможно да бъдат отчетени; за двете години, откакто работи телескопа NELIOTA са засечени само 2-3 десетки избухвания и данните до този момент не дават достатъчно информация за изчисляване на плътността и точните размери на гостите от космоса.
Астрономите смятат, че причинителите на тези избухвания може да са или с размерите на голямо паве, ако плътността им е достатъчно висока, или може да са по-близо до размерите на Челябинския метеорит, ако по състав се доближават до кометите, които са изградени почти само от лед.
Данните, които NELIOTA е събрал през тази година, може да помогнат в откриването на отговора на този въпрос. Астрономите се надяват, че ще са в състояние да определят физичните характеристики на стълкновенията на астероидите с Луната, които пораждат мощните избухвания, регистрирани на повърхността ѝ през последните няколкостотин години.
0 коментара:
Публикуване на коментар