Битката при Акциум, състояла се по време на управлението на царица Клеопатра, слага край на борбата между Древен Рим и Египет. Сега учените лансират нова версия за рухването на Египет. Според новите проучвания, причините за упадъка не са само в това, че губи решаващо сражение, а с него и войната, а следва да се вземат предвид и влиянието на поредица от неблагоприятни фактори в околната среда. Учените разказват за изригвания на вулкани в тропиците, които стават причина за нарушаване на цикличността в разливите на Нил, упадък в селскостопанското производство и като следствие – недоволството на населението.
Мултидисциплинарен екип, в който влизат и историци, ръководен от историка от Йейлския университет Джоузеф Манинг, са анализирали данните за нивата на разливите на Нил. Данните си черпят както от записките на т.нар. ниломери, така и от древни еврейски документи, разказващи за социалните вълнения в региона. Учените са съпоставили тези източници с данните, които науката има за силните вулканични изригвания в същия район. Екипът излиза със становище, че мощно изригване на вулкан през 44 г. пр.н.е. може да е довело до намаляване на количеството на валежите. По-малкото дъжд означава по-слаби разливи на Нил, по-малки реколти и като следствие от това глад, разпространение на чума и социални вълнения. В крайна сметка всичко това може да е спомогнало за отслабване властта на Клеопатра десетилетие по-рано от поражението ѝ при Акциум през 31 г. пр.н.е.
Структурата, служила и като водохранилище, на практика е запазила сведения за цикличността в нивото на водите на река Нил от началото на VII век насам. Това позволява на учените да моделират речните нива през годините и да потърсят евентуалната връзка с вулканични изригвания на други места в региона или по света.
За да разполагат с данни относно цикличността на разливите на Нил преди този период, екипът се налага да направи малко сондажи и да интерпретира данните от исторически източници. В резултат на това се появява своеобразна картина на „сърдечния ритъм“ на реката, а следователно и на Древен Египет; при това тази картина отчита тектоничната дейност в региона и на планетата като цяло.
“Когато разливът на Нил е добър, долината се превръща в едно от най-добрите места за селскостопанска дейност в древния свят“, разказва климатологът и историк Франсис Лъдлоу от „Тринити Колидж“ в Дъблин. „Но нивата на водите на Нил са варирали в много широки граници“.
Днес Нил е известен най-вече с това, че е най-дългата река в света, но за древните египтяни той е бил в центъра на целия живот. Всяко лято мусоните от екватора изливат големи количества вода в горното течение на реката, осигурявайки нужните количества за да се разлее Нил по течението си.
Разливът на реката осигурява „годишните доставки“ от плодородна почва и вода. Когато валежите не са достатъчно обилни, отлагането на плодородна тиня е недостатъчно за отглеждане на селскостопанските култури, а това означава недостиг на храна за населението на страната. С други думи, милиони нещастни и гладни поданици.
Историческите източници говорят за един такъв период, случил се по времето на управлението на династията на Птолемеите, започнало след смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр.н.е.
През 44 г. пр.н.е., когато Египет е под властта на прочутата царица Клеопатра VII, мощно вулканично изригване, случило се в друга точка на света, изхвърля в атмосферата големи количества прах, пепел и горещи газове. Изригването потиска мусонните валежи и в крайна сметка – слаби реколти по долината на Нил, глад и недоволство сред населението на Египет.
Разбира се, по същото време се случват много събития, а най-вече това, че Рим победоносно марширува из цялото Средиземноморие, поставяйки под властта си целият цивилизован античен свят. Управлението на Клеопатра по никакъв начин не може да се каже, че е облагодетелствано от бедните реколти и постоянният недостиг на храна, който води до разстройване на икономиката на държавата. Изнемогващите от глад селяни тръгват да търсят спасение в градовете, а това е предпоставка за възникването на епидемии, в това число и от чума.
В крайна сметка постоянните социални вълнения улесняват Рим в превземането на древното Египетско царство, чийто край идва след поражението при Акциум и смъртта на царица Клеопатра през 30 г. пр.н.е.
Вулканичната дейност може да даде обяснение и на още една от загадките на историята на династията на Птолемеите.
Римският историк Марк Юниан Юстин пише за Птолемей III Евригет, че „ако не бил извикан да се прибере в Египет заради възникналите у дома му проблеми, е щял да стане господар на всички владения на Селевк“. Какви са „проблемите у дома“ принудили един от най-успешните владетели в династията на Птолемеите да се откаже от опита си да завладее териториите, които днес принадлежат на Ирак и Сирия, и бързо да се прибере в Египет?
По всичко личи, че отново може да вината да е във вулканична дейност, задействала цялата поредица от явления и процеси, проявяващи се в крайна сметка в социални вълнения. Засега учените не разполагат с доказателства, които да сочат, че вулканична дейност е довела до нарушаване на мусонните валежи през същата историческа епоха. „Но това може да се промени – доказателства може да бъдат открити. Най-важното обаче е, че след тази разработка вече трябва да сме наясно, че тези фактори трябва да бъдат отчитани, когато се правят опити за договаряне на управлението на водите на Сини Нил, от които днес зависят гражданите в Етиопия, Египет и Судан“, казва в заключение Манинг пред списание Nature.
0 коментара:
Публикуване на коментар