13 октомври 2017 г.


Въглищата, които днес изгаряме, са сред основните фактори, водещи до глобалното затопляне на климата. Но преди 300 милиона години процесите по формирането им са станали причина за точно обратния феномен  - глобално заледяване. За пръв път учените разясняват този им ефект в ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Когато дърветата в огромните гори, разпростирали се по цялата планета през геоложките периоди Карбон и Перм (преди 360 – 251 милиона години), са загивали, те отнасят със себе си въглеродния диоксид, който са натрупали по време растежа през живота си; с течение на времето тези загинали дървета са се трансформирали във въглищните запаси, които днес използваме като изкопаеми горива. От това следва, че концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата преди 300 милиона години драстично е намаляла и Земята в известна степен се е оказала „преохладена“. Всъщност, учените говорят за достигане на глобални температури, които на косъм са измъкнали планетата ни от „глобално вледеняване“ и превръщането ѝ в „огромна снежна топка“.

„Ироничното е, че формирането на въглищата, които днес са сред основните фактори за опасното глобално затопляне на климата, някога едва не е довело до глобалното заледяване на планетата“, казва водещият автор в изследването Георг Фелнер от Потсдамския институт за изследване на климатичните процеси. "Все пак, това е прекрасна илюстрация на мащабите, в които въглищата оказват въздействие върху климата. Количествата въглероден диоксид, натрупани в залежите от въглища, преди милиони години са се оказали достатъчни, за да нарушат климатичното равновесие. Когато днес изгаряме въглищата, освободеният въглероден диоксид в атмосферата отново е в състояние да изведе от релсите климата на Земята“.

Новото проучване се основава на мащабно компютърно моделиране, чрез което се разглеждат различни аспекти от чувствителността на климата в определен период от далечното минало на Земята. Някои от колебанията в тогавашните температури могат ясно да бъдат свързани както с наклона на земната ос, така и с начина, по който планетата ни обикаля около Слънцето. Изследването обаче разкрива и фактът, че концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата също е от огромно значение. Оценките, базирани на анализи от древни почвени образци и фосилизирани листа сочат, че концентрацията на въглероден диоксид се колебае в широки граници и в даден момент се срива до 100 части (а може би и по-малко) от парниковия газ на милион единици от всички газове в атмосферата ни. Компютърните симулации сочат, че глобално заледяване на Земята е можело да се случи, ако този показател спадне под 40 единици на милион.

Днес нивата на въглероден диоксид в атмосферата са достигнали до 400 части на милион. Въглеродният диоксид играе ролята на парников газ: слънчевите лъчи нагряват Земята, но по-голяма част от поетата топлина се излъчва в пространството; въглеродният диоксид и другите газове със сходни свойства, създават т.нар. парников ефект – пречат на топлината да бъде освободена в космическото пространство и вместо това допълнително затоплят планетата ни.

„Без съмнение трябва да поддържаме нивата на въглероден диоксид в атмосферата ни под стойността от 450 единици на милион, за да се надяваме, че климатът ни ще остане стабилен. В идеалният случай нивата следва да са много по-ниски от тази стойност. Надхвърлянето на дела от парникови газове в атмосферата означава, че сами нарушаваме безопасните за екосистемите на Земята условия. Миналото на планетата ни ни учи, че периодите на бързо затопляне на климата са свързани с масови измирания и изчезване на растителни и животински видове. Изследването нагледно ни показва, че трябва да осъзнаем и оценим значимостта на фактора стабилен климат за планетата“, казва Фелнер.


0 коментара:

Публикуване на коментар