13.10.17


Въглищата, които днес изгаряме, са сред основните фактори, водещи до глобалното затопляне на климата. Но преди 300 милиона години процесите по формирането им са станали причина за точно обратния феномен  - глобално заледяване. За пръв път учените разясняват този им ефект в ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Когато дърветата в огромните гори, разпростирали се по цялата планета през геоложките периоди Карбон и Перм (преди 360 – 251 милиона години), са загивали, те отнасят със себе си въглеродния диоксид, който са натрупали по време растежа през живота си; с течение на времето тези загинали дървета са се трансформирали във въглищните запаси, които днес използваме като изкопаеми горива. От това следва, че концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата преди 300 милиона години драстично е намаляла и Земята в известна степен се е оказала „преохладена“. Всъщност, учените говорят за достигане на глобални температури, които на косъм са измъкнали планетата ни от „глобално вледеняване“ и превръщането ѝ в „огромна снежна топка“.

„Ироничното е, че формирането на въглищата, които днес са сред основните фактори за опасното глобално затопляне на климата, някога едва не е довело до глобалното заледяване на планетата“, казва водещият автор в изследването Георг Фелнер от Потсдамския институт за изследване на климатичните процеси. "Все пак, това е прекрасна илюстрация на мащабите, в които въглищата оказват въздействие върху климата. Количествата въглероден диоксид, натрупани в залежите от въглища, преди милиони години са се оказали достатъчни, за да нарушат климатичното равновесие. Когато днес изгаряме въглищата, освободеният въглероден диоксид в атмосферата отново е в състояние да изведе от релсите климата на Земята“.

Новото проучване се основава на мащабно компютърно моделиране, чрез което се разглеждат различни аспекти от чувствителността на климата в определен период от далечното минало на Земята. Някои от колебанията в тогавашните температури могат ясно да бъдат свързани както с наклона на земната ос, така и с начина, по който планетата ни обикаля около Слънцето. Изследването обаче разкрива и фактът, че концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата също е от огромно значение. Оценките, базирани на анализи от древни почвени образци и фосилизирани листа сочат, че концентрацията на въглероден диоксид се колебае в широки граници и в даден момент се срива до 100 части (а може би и по-малко) от парниковия газ на милион единици от всички газове в атмосферата ни. Компютърните симулации сочат, че глобално заледяване на Земята е можело да се случи, ако този показател спадне под 40 единици на милион.

Днес нивата на въглероден диоксид в атмосферата са достигнали до 400 части на милион. Въглеродният диоксид играе ролята на парников газ: слънчевите лъчи нагряват Земята, но по-голяма част от поетата топлина се излъчва в пространството; въглеродният диоксид и другите газове със сходни свойства, създават т.нар. парников ефект – пречат на топлината да бъде освободена в космическото пространство и вместо това допълнително затоплят планетата ни.

„Без съмнение трябва да поддържаме нивата на въглероден диоксид в атмосферата ни под стойността от 450 единици на милион, за да се надяваме, че климатът ни ще остане стабилен. В идеалният случай нивата следва да са много по-ниски от тази стойност. Надхвърлянето на дела от парникови газове в атмосферата означава, че сами нарушаваме безопасните за екосистемите на Земята условия. Миналото на планетата ни ни учи, че периодите на бързо затопляне на климата са свързани с масови измирания и изчезване на растителни и животински видове. Изследването нагледно ни показва, че трябва да осъзнаем и оценим значимостта на фактора стабилен климат за планетата“, казва Фелнер.


0 коментара:

Публикуване на коментар