Най-старото бойно поле в Северна Европа дава нови сведения за воините, участвали в кървавата касапница

Археолози са открили нови данни за това, кои са били воините, сражавали се в най-старата известна за момента масова кървава касапница в Европа, разиграла се преди около 3250 години.

От 80-те години на ХХ век различни хора попадат на древни кинжали, остриета и други останки от оръжия в речните наслоявания в долината на река Толенезе в Североизточна Германия. Открити са и няколко черепа. През 1996 година любител-археолог дори попада на кост от човешка ръка, пронизана със стрела.

Долината на Толензе, погледната от въздуха

Но едва през 2007 година започва систематично проучване на археологическия обект. През последните десет години археолозите, работещи на терен, установяват, че пред тях е едно огромно бойно поле, датиращо от 1250 г. пр.н.е. Бойните действия са се водили по бреговете на река Толензе, която се намира на около 120 км северно от Берлин. Към момента експертите са открили скелетите на 140 човека, предимно мъже на възраст между 20 и 40 години, както и много останки от оръжия и конски кости.

Археологията не разполага с данни за големи битки, провеждани през бронзовата епоха на територията на Европа, въпреки многобройните останки от мечове, оръжия, фортификационни съоръжения и следи от насилие по останки на хора, живели през този период. По същото време на юг, около Средиземно море, земите врят и кипят и се водят прочути с мащабите си войни и битки: легендарната Троянска война и завоевателните походи на египетския фараон Рамзес II, чиито подвизи в битки с хетите са „документирани“ по стените на гробницата му.

Томас Тербергер, един от немските археолози, започнали същинските разкопки в долината на Толензе, заявяа, че екипът вече е убеден, че наистина пред очите им се разкрива едно мащабно бойно поле. „Убедени сме, че човешките останки, така както ги откриваме, повече или по-малко са оставени да лежат в положението, в което са загинали“, казва Тербергер, който е и част от държавната агенция по културното наследство в Долна Саксония, пред Live Science.

Той подчертава, че находките до момента са вероятно само малка част от цялото поле, където някога се е разиграла кървавата касапница. Тербергер обяснява, че победителят в сражението вероятно е заграбил оръжията и скъпоценностите от убитите врагове, а собствените си паднали войни може би са отнесли за да ги изпратят към отвъдното с полагащите се ритуали и почести. Според Тербергер, в битката са участвали най-малко 2000 души.

„Тук безспорно имаме доказателства, че се касае за конфликт, който излиза извън рамките на регионален сблъсък“, казва Тербергер. Това означава, че воденото сражение е било мащабно и в него са участвали хора от по-голям регион, а не е поредният случай на сблъсък между съседи.

За да получат по-ясна картина за участвалите в битката, Тербергер и колегите му решават да проведат химични анализи на откритите скелети. Изследователите търсят следи от елементи като стронций, който естествено се съдържа в храните и наличието му може да се разглежда като източник специфични „географски данни“ за човека, чиито са останките. Например, човек, прекарал по-голяма част от живота си в Скандинавия, ще има различен „стронциев профил“ от друг, живял някъде в земите на днешна Испания.

През август екипът публикува резултатите от изследването си в списание Archaeological and Anthropological Sciences. Според тях, в битката са участвали големи, разнообразни по географски признак групи от хора, които със сигурност не са живели в този регион. За съжаление, анализите по следите от стронций не са толкова прецизни, за да „посочат точно географско място на картата и да можем да кажем: те са дошли от тук“, казва Тербергер.

Все пак, резултатите най-малко показват, че много от участвалите в битката „не местни“ воини са дошли от юг, вероятно от земите на Южна Германия и Централна Европа. Резултатите са в унисон с някои от археологическите находки: само на това място – древното бойно поле на кървавата касапница – и никъде другаде в Северна Германия са открити върхове на стрели и закопчалки за дрехи, характерни за централноевропейския „стил“, казва Тербергер.

Резултатите сочат още, че поне по отношение на химичния профил, воините от бронзовата епоха са близки до останките, открити в масов гроб, открит наблизо – карай Витщок. Масовият гроб обаче много, много по-скорошен; останките в него са на войници, сражавали се в битката край Витщок от края на септември 1636 година – едно брутално сражение от Тридесетгодишната война. И все пак, може да се намерят паралели с кървавата сеч от бронзовата епоха, убедени са Тербергер и колегите му.

От историческите сведения археолозите знаят, че в битката край Витщок участват наемни воини от цяла Европа. Ако в сражението при Толензе отпреди 3250 години са участвали хора с различен етнически произход, това може да означава, че „те са били воини, специално обучавани, за да живеят като воини“, както се изразява Тербергер. С други думи, те са били професионални воини, а не обикновени земеделци, вдигнали оръжие срещу съседите си, за да бранят земите си.

Археолозите обаче все още търсят отговор на най-важния въпрос за тази битка: защо е водена? Тербергер казва, че той и екипът му ще потърсят сведения в по-широк периметър край Толензе. Реката е играла важна роля в търговията между Севера и Юга, а долината ѝ може да се похвали, че е място на „учудващо“ богата концентрация на ценни артефакти, в това число и златни пръстени и други бижута. Нещо повече: битката се е разгоряла край тесен участък на речното корито, където са открити следи от дървена настилка на път и вероятно мост над реката на това място, датиращи от около 1900 г. пр.н.е. „Вероятно това е бил стратегически важен брод и път за региона“, казва Тербергер.

Освен това, периодът, когато се води сражението – около 1300 г. пр.н.е. – е белязан с културни катаклизми в Централна Европа. С навлизането откъм Средиземноморския регион на нови идеи, в края на бронзовата епоха сред централноевропейските народи се поставя началото на т.нар. култура на полетата с погребални урни (наречена така заради обичая за кремиране на мъртвите и погребването на праха им в урни). „Няма нищо случайно в това, че бойното поле край Толензе пази следите от кървава касапница точно от този период“, казва в заключение Тербергер.