Учени откриха свидетелства за най-високата температура, развивана на Земята

Експерти смятат, че са успели да определят най-високата температура, която се е развила на повърхността на Земята преди около 40 милиона години. Изумителното е, че са успели по дедуктивен път да възстановят събитията, предизвикали „адския катаклизъм“: случило се е когато огромна скала, дошла от космоса, се сблъсква със Земята в територията на съвременна Канада, изпарявайки не само себе си, но и повърхностните скали, а ударът е оставил отпечатъци в земната кора.

Въпреки огромната дистанция във времето – китовете тепърва са започвали еволюцията си в океаните – учените са успели да открият какво се е случило непосредствено след удара на метеора. Резултатите от разработката им са публикувани в Earth and Planetary Science Letters.  Експертите са открили, че при катаклизма за кратко скалите на мястото са били нагрети до 2370°C, което е най-високата стойност на температурата, измервана някога на планетата ни.

Изложени на такива екстремални температури, скалите променят структурния си състав и това служи като своеобразен „запис“ на случката. Когато метеорит се сблъска с планетата, рядко се случва да се забие с толкова висока скорост, че не само самият той да бъде изпарен, а и земната кора в мястото на колизията да бъде разтопена.
На практика това означава, че не е останало нищо, което да подсказва за удара и развилата се висока температура, освен голям кратер в земната повърхност.

Учените обаче са намерили друг начин, по който да изчислят температурата, развиваща се при подобни сблъсъци. Докато проучват езерото Мистастин в ударен кратер в Лабрадор, Канада, който е с впечатляващите размери от 28 километра в диаметър и се е формирал преди около 38 милиона години, изследователите откриват, че някога кратерът е бил толкова горещ, че е бил в състояние да превърне обикновеният минерал циркон в скъпоценният камък фианит* (наричан „кубичен цирконий“), който се произвежда в лабораторни условия чрез кристализация.

От това следва и заключението им, че кратерът някога е бил нагорещен до около 2370°C, която е минималната температура, необходима за да се трансформира циркона във фианит.

„Досега никой не е използвал фианитът като „записващо устройство“, показващо излагането на толкова високи температури. За пръв път попадаме на индикация, че реални скали могат да бъдат подложени на толкова екстремни условия“, казва един от съавторите в изследването Николас Тимс.

-----------
* Фианитът е циркониев диоксид с подредена кристална решетка. Тъй като кристалната му структура силно наподобява тази на диаманта, той е широко използван като негов синтетичен заместител. Наричат го още джевалит и цирконит.