Днес, 15 септември 2017 година, космическата сонда на NASA „Касини“ ще бъде изпратена в унищожително спускане в атмосферата на Сатурн. Защо се налага да бъда извършено това „самоубийство“? Не е ли възможно космическият апарат да бъде оставен да обикаля в орбита около газовия гигант? Отговорът е не. Наистина не може.
Проблемът е нещо, което може да причини самата сонда и се върти около… замърсяването. Причината е, че според експертите, съществува доста „прилична доза“ вероятност един от спътниците на Сатурн – като Енцелад, например – да е с условия, пригодни за обитаване. И правилата за защита на планетите повеляват, че не трябва да правим нищо, което да доведе до промяна на условията на другите светове.
"Вълните" на пръстените на Сатурн, заснети от "Касини" |
Самата сонда се рее из студения космически вакуум, но вътре в апарата температурата е достатъчно висока и е възможно – въпреки взетите мерки преди изстрелването му – да са останали и оцелели някои земни микроорганизми. Апаратурата на „Касини“ разчита на радиоизотопен термо-електрически генератор (RTG), който използва разпадането на плутоний-238, за да осигурява захранване с електричество на уредите на сондата. Ако космическият кораб се сблъска с Енцелад, може RTG да пробие ледената повърхност и да попадне във водите под повърхността му, като причини замърсяването им в периметър от няколко километра.
Така че, вариантите за избор са два: „Касини“ да бъде изведена на много далечна орбита около Сатурн, което пак не гарантира, че някога няма да се стигне до сблъсък с някоя от луните на планетата или със самата планета; или да бъде преднамерено изпратена на самоунищожителна мисия в атмосферата на газовия гигант.
Очевидно е, че вторият вариант е по-надежден.
Необичайно красивите натурални цветове на пръстените на Сатурн |
В крайна сметка, обаче, учените решават, че Сатурн е прекалено интересен, затова оставят кораба близо до газовия гигант и разработват сложен и натоварен график за изпълнение до края на мисията. Така в продължение на няколко години „Касини“ навърта орбита след орбита около Сатурн, изпращайки на Земята много ценна информация за планетата и нейните луни.
Но е ясно, че ще настъпи момента, когато горивото на „Касини“ ще бъде изчерпано. Задвижването на сондата се осъществява от реактивна тяга: монометилхидразин се смесва с азотен тетраоксид. Двете вещества изгарят, за да произведат нужната реактивна тяга, чрез която сондата да бъде управлявана. Двете „горива“ обаче са в ограничено количество.
След като мисията на „Касини“ край Сатурн е удължена, екипът е пресметнал кога ще настъпи момента, за да може контролирано да унищожи апарата. През 2003 година космическият кораб „Галилео“ на NASA беше унищожен в атмосферата на Юпитер, като причините за това действие бяха сходни – да се избегне нежелано замърсяване на спътника Европа на най-голямата планета в Слънчевата система.
Финалът на „Касини“ ще бъде славен, макар че корабът буквално ще изгори в пламъците на славата, когато навлезе в по-плътните слоеве от атмосферата на Сатурн. Но така ще сме сигурни, че когато един ден отново поемем на изследователска мисия към Сатурн, ще заварим спътниците му „девствени“ и готови да бъдат проучвани такива, каквито реално са.
Затова "Касини" трябва "да умре".
0 коментара:
Публикуване на коментар