4 септември 2018 г.

Теоретично най-ниската възможна температура, обозначавана като 0 Келвина (0 К и равна на −273,15°C или −459,67°F), науката нарича Абсолютна нула. Измерваните спрямо нея температури се наричат също абсолютни и се отчитат по скалата на Келвин.
Тази температура се смята за практически недостижима, но учените са успели в лабораторни условия да постигнат температура от 0,000001 К, при които се проявяват квантовите ефекти на свръхпроводимост и свръхфлуидност, а става възможно и въвеждането на петото агрегатно състояние, наричано кондензация на Бозе-Айнщайн.

Как точно е определена абсолютната нула?
Във всяко вещество атомите и молекулите се движат постоянно, защото притежават някаква енергия. Колкото по-малко е скоростта им на движение, а следователно и по-ниско количеството енергия, която притежават, толкова по-ниска е температурата. Ако веществото бъде охлаждано, то молекулите и атомите му в крайна сметка ще спрат да се движат.

Това състояние науката нарича нулева ентропия – спрелите да се движат атоми и молекули – и с него се бележи абсолютната нула на температурата. Строго погледнато обаче, заради квантовите явления и принципа на Хайзенберг, при температура от 0 К градивните елементи на веществата забавят максимално топлинното си движение, но не го преустановяват напълно. На практика не е възможно още да бъде забавено движението им, като се отнема енергия.



Във вселенски мащаби минималната температура на космическото пространство е около 2,725 К. „Затоплянето“ над абсолютната нула се дължи на т.нар. реликтово излъчване – електромагнитното лъчение, което идва от всички посоки и представлява „ехото“ от Големия взрив.

Отговорът на въпроса, как е определена абсолютната нула, накратко гласи: чрез измерване на това, как забавят движението си атомите и молекулите.

Абсолютната нула като независима от което и да е вещество величина и само на базата на термодинамичните закони, е въведена през 1848 година от лорд Келвин.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...