16 август 2018 г.


Голяма част от свидетелствата, свързани с промените на климата в древността, се запазват под формата на „данни“, записани в годишните кръгове на дървета, като утаечни слоеве в езерата, в ледените покривки, сталагмитите, корали. Когато към тях се добавят и записките от древни документи, може да се състави доста подробна картина за климатичните условия през последните две хилядолетия и в нейния контекст да се оцени затоплянето, което се наблюдава от края на ХХ век насам.

Професор Куаншан Гъ и неговият екип от Института по географски науки и изследване на природните ресурси към Китайската академия на науките, събират огромен по обем данни и създават хронологична карта на средногодишната температура в Китай през последните 2000 години. Данните са обобщени с десетгодишна стъпка и по този начин екипът разполага с възможността да направи количествена характеристика на температурните вариации за Китай в една относителна дълга времева последователност.

„Установихме четири топли епохи, които обхващат периодите между 1 – 200 г., 550 – 760 г., 950 – 1300 г., и целия ХХ век. Студените периоди са между 210 – 350 г., 420 – 530 г., 780 – 940 г., годините около 1320 и около 1900.  Температурната амплитуда между най-студените и най-топлите десетилетия е около 1,3°C“, обяснява проф. Гъ. В заключенията си учените пишат, че през последните две хилядолетия за територията на Китай ясно се очертава цикличност с продължителност 50-70, 100-120 или 200-250 години, през които отчетливо се наблюдават значителни вариации в температурите.


Екипът установява още, че затопляне с най-бързи темпове в Китай се наблюдава между 1870 – 2000 година; скоростта на затопляне е оценена на 0.56 ± 0.42°C на 100 години. Температурите, отчитани през ХХ век не са прецедент за последните две хилядолетия, заключават експертите. Данните показват, че рекордно топли са били години през периода между 981 и 1100 г., и отново между 1201 и 1270 г. Тогава температурите са били съпоставими с тези от настоящия период на затопляне, като екипът допуска неточност в рамките на между ±0.28°C до ±0.42°C и е на 95% убеден в заключенията си. В рамките на десетилетията и столетията учените също установяват температурни вариации, достигащи до 1,3 и 0,7 градуса, съответно. Те са забелязали, че периодите на затопляния и захлаждания са в синхрон със слънчевата активност, респективно със слънчевата радиация, като цикличността на захлажданията съвпада с дългопериодичните минимуми в слънчевата активност. Отчетено е и въздействието на периодичността на вулканичната активност.



След 1000-та година – периодите, обхващащи Средновековната климатична аномалия, Малката ледникова епоха и съвременното затопляне – температурните вариации, наблюдавани в Китай са в синхрон с тези, случили се като цяло в Северното полукълбо на планетата.

Екипът на проф. Гъ е установил и някои взаимовръзки между температурните колебания и промените в количествата на валежите. Комбинираните данни за засушаванията/обилните валежи създават пространствен модел за източен Китай през вековете, който се оформят три зони: засушавания на юг от 25-тия паралел; влажен пояс между 25-ти и 30-тия паралел; и отново засушавания на север от 30-тия. През всички студени периоди се наблюдава и разпределение на модела суша/валежи в направление изток – запад: наводнения на изток от 115-тия меридиан и засушавания, доминиращи на запад от него, с изключение на относително влажния коридор между 110 и 105-тия меридиани.

В общ план, климатичните промени имат въздействат отрицателно на развитието на цивилизацията, когато се касае за студените периоди; затоплянията пък имат положителен ефект в просперитета. Например, 25 от общо 31 периода на бурен разцвет в имперски Китай през последните 2000 години съвпадат с периоди на затопляния в климата. Във вековен мащаб, тенденциите на захлаждания в климата вървят ръка за ръка с периодите на социален и икономически упадък на държавата. Бързите темпове на развитие, подкрепени от наличието на повече ресурси и по-добра околна среда през топлите периоди обаче, може да се окаже коварно и да доведе до увеличаване на социалната уязвимост, когато климатът отново започне да се променя към относително по-студен, пишат авторите на изследването, което е публикувано в Advances in Atmospheric Sciences.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...