Ново изненадващо откритие може да наложи преразглеждане на схващанията ни за хронологията на разселването на човешките видове по света. Откритието започва от фрагмент от бедрената кост на неандерталец, открит преди 80 години. В съобщение за списание Nature Communications учени описват резултатите от анализ на костта от неандерталец на възраст 124 000 години, открита в Германия преди 8 десетилетия. Изненадата идва от факта, че ДНК-анализа показва наличието на ДНК от съвременен човек. Това от своя страна предполага, че миграцията на човекоподните видове от Африка е започнала много по-рано от очакваното – преди повече от 270 000 години.
Историята, която в момента е приета за достоверна, твърди следното: Общият предшественик на съвременния човек, Неандерталците и Денисовския човек, е живял преди 765 000 – 550 000 години. Докато съвременния човек остава в Африка до преди около 60 000 години, неандерталците и денисовците се разселват в Евразия. Преди около 50 000 години представители на съвременния човек и неандерталците са влизали в сексуален контакт помежду си.
Изглежда, обаче, всичко това ще се окаже неправилно. Оказва се, че някои представители на Homo sapiens (или много близък до тях родствен вид), са напуснали Африка преди повече от 270 000 години и впоследствие са се кръстосвали с неандерталците в Европа. Вероятно вкаменелостите от тези древни мигранти по една или друга причина изчезват по-късно, но не и преди да оставят генетичното си наследство и от там – отпечатък върху идните поколения неандерталци.
Откритието е фундаментално. Палеонтолозите от десетилетия се опитват да съчетаят отделните находки в една логична последователна хронологична линия, описваща праисторическата човешка история. “Все по-ясно осъзнаваме, че еволюционната история на съвременния човек и архаичните човекоподни видове е много по-комплицирана, отколкото смятахме преди 10 години. Това изследване, както и констатациите от предишни подобни, подкрепят модела с по-чести събития на кръстосване между видовете”, пише съавторът в изследването Фернандо Расимо от New York Genome Center.
 |
| Входът на пещерата Хохлещайн-Щадел, където са открити останките на неандерталец, живял преди 124 000 години |
"Костта, по която личат следи, че е била оглозгана от голям хищник, ни предоставя митохондриалнни данни, които сочат, че е принадлежала на представител на вида неандерталци. В нея обаче се съдържат също така и елементи от ранната човешка mtDNA”, пише в статията Косимо Пост от института “Макс Планк”.
Митохондриите са енергийните “централи” за клетките ни и носят ДНК отделно от ДНК на клетъчните ядра, която се наследява от двамата родители. mtDNA, от друга страна, се наследява само по майчина линия и чрез нея може да се проследи как популациите се разделят една от друга.
Смята се, че неандерталците и съвременния човек са се разделили преди повече от 550 000 години, но новите данни от mtDNA предполагат, че това разделяне се е случило преди около 400 000 години.
 |
| Разкопки в пещерата през 2012 година |
Това откритие е едно от многото нови изследвания, които променят времевата линия на човешката история. Преди месец учени съобщиха за находка на останки от Homo sapien в Мароко, които връщат с цели 100 000 назад във времето произхода на съвременния човек.
В новия случай обаче, д-р Пост остава консервативен и не изключва други възможни обяснения. Например, възможно е тези древни човекоподобни да принадлежат към друг вид, много близък до съвременния човек, но неизвестен до този момент на науката.
В момента екипът работи по извличане на ядрена ДНК от бедрената кост, за да може да конкретизира хипотезата и заключенията си.
0 коментара:
Публикуване на коментар