Камъкът, в който може да се "прочете" историята на възникването на живота на Земята

Този камък няма да може нито да се докосне, нито да прекара човек пръсти по зигзазите на повърхността му. Камъкът, който тежи два тона и половина, ще бъде един от главните експонати в централната зала на лондонския Музей по естествознание, който отново ще отвори врати след две седмици.

През тази година централната зала беше затворена за генерален ремонт. След завършването на работите прочутият “Дипи” – скелет на диплодок, вече няма да е голямата атракция на залата. Вместо него посетителите ще бъдат посрещани от огромен скелет на син кит.

От 14 юли всички влизащи в музея първо ще виждат скелета на най-големия бозайник на Земята, който е така окачен за тавана, че създава усещане за гмуркане право срещу посетителите. Това обаче не е единствената промяна – всички експонати в залата са променени и нишите, които вече се наричат “удивителните алкови”, ще предлагат нови гледки.

Точно под опашката на гигантския скелет на кита ще бъде изложен гигантски джаспелит – железен кварцит. Основата му е с ширина около два метра, а на височина е метър и половина. Това съпоставяне на органичната природа (кита) и неорганичната (камъка) цели да подчертае връзката между двете.

Камъкът се е формирал на океанското дъно преди повече от два милиарда години. И в него са запазени следи от ключов период в историята на Земята – моментът, когато съставът на атмосферата е започнал да се променя и количеството на кислорода се е увеличило. Тъкмо изобилието от кислород прави възможно възникването на толкова сложни организми, каквито например са китообразните.

Зигзагообразните линии по повърхността на камъка представляват отлагания от железен окис (основно хематит), премесени със силициеви шисти.
В ранните океани на Земята е имало много желязо, отмито от континенталните маси. Когато това желязо е влизало в реакция с кислорода, произвеждан от фотосинтезиращите бактерии, се появяват окисите, които се отлагат на дъното.

Камъкът е от северозападна Австралия

Линиите по повърхността на разреза на камъка, съдейки по всичко, показват периодите на увеличаване и намаляване на популациите от бактерии. В крайна сметка, всички разтворени молекули на желязото в древните морета биват свързани и кислородът започва свободно да попада в атмосферата на планетата.

В резултат на това Земята се променя драстично.
“Този камък е свидетелство за една наистина чудна история. Това е началото на възникването на сложните организми. Ние дишаме кислород. Организмът ни се нуждае от енергия и основният източник за нея са химическите реакции в телата ни – ние изгаряме въглерод в присъствието на кислород и това е нашият източник на енергия. Между времето, когато се е формирал този камък и епохата, когато се зараждат многоклетъчните организми са изминали 2 милиарда години, но това вече е друга история”, разказва в интервю за ВВС Ричард Херингтън, ръководител на отдела по планетология в Музея по естествознание.

Камъкът железен кварцит пред вратите на музея

Решението основен експонат в централната част на експозицията да бъде скелетът на кит, е продиктувано частично от идеята да се акцентира вниманието на посетителите върху концепцията за екологична устойчивост; за да се замислим как използваме ресурсите на Земята.

Железният кварцит е важен за индустрията. Съдържащото се в него желязо е помогнало в създаването на съвременния свят. Камъкът, който ще бъде изложен в музея, е открит в района Пилбара в северозападна Австралия. Компанията Rio Tinto го е намерила, а след това е разрязан на две. Единият от късовете е обработен и загладен и изпратен в Лондон.

“Съдържанието на руда в този камък е много ниско – едва 32% метал, докато в района на Пилбара обикновено то варира между 58-62%. Но този камък притежава много желаните свойства на текстурата. Той е нещо като записана история на един важен момент в развитието на планетата ни, за да се превърне тя в това, което имаме днес пред очите си”, казва Стивън Макинтош от Rio Tinto.

Метеоритът "Имилак" е открит през 1882 г. в чилийската пустиня Атакама

В другите ниши на главната зала на музея ще могат да се видят и още интересни експонати: син марлин, гигантски корал Турбинарий, както и открит в Чили метеорит, който се смята за най-красив от всички откривани, заради това, че е съставен от големи оливинови кристали.