4.7.17


Точката, в която едно тяло се намира най-далеч по орбитата си от Слънцето, се нарича афелий (или апохелий).

В 23:11 часа българско време на 3 юли 2017 година Земята премина през афелия си за тази година. Тогава планетата ни се намираше на дистанция от 152 092 504 километра от звездата, около която обикаля.

Диаграмата показва положението на Земята по орбитата ѝ. Обозначени са точките на равноденствията и слънцестоенията, както и точките на афелий и перихелий.

Поради елептичността на орбитата на Земята, планетата ни постоянно се намира на различна дистанция от Слънцето. Перихелият на орбитата ни е в дните между 2 и 5 януари. Тогава Земята се намира най-близо до Слънцето. На 20 или 21 март се намираме в точката на пролетното (за Северното полукълбо) равноденствие, на 20 или 21 юни – в точката на лятното слънцестоене. Малко след това Земята се оказва в афелия и е най-далеч от Слънцето. Това се случва между 4 и 7 юли. На 22 или 23 септември преминаваме през есенното равноденствие, а цикълът завършва на 21 или 22 декември, когато е зимното слънцестоене в Северното полукълбо.

Една от най-разпространените заблуди е, че сезоните на Земята се дължат на различното разстояние, на което планетата се намира от Слънцето. В афелия си Земята е на средна дистанция от 1,0167 Астрономични единици (AU), или на 152 093 481 километра от Слънцето. В перихелия, когато сме най-близо до светилото ни, средната дистанция е 0,9833 AU, или 147 096 205 километра. Но периодите на най-голямо нагряване и изстиване на хемисферата се диктуват не от тази дистанция, а от наклона на земната орбита спрямо плоскостта на орбитата ни. През лятото оста на Земята е наклонена в посока към Слънцето, което води до по-голяма продължителност на светлата част на денонощието и до по-голямо нагряване.

0 коментара:

Публикуване на коментар