2.6.17

Учени от Австралия предлагат алергиите да се лекуват чрез генна терапия, проникваща в имунните клетки за да "почисти паметта им". Това е записано в статия, публикувана в списание JCI Insight.

"Пиковете на астматични или алергични пристъпи са свързани с това, че имунните клетки на човек започват да реагират срещу собствените си белтъци, както срещу антитела. Проблемът се състои в това, че тези клетки притежават добра "памет" и е много трудно да бъдат елиминирани. Успяхме да решим тази задача с помощта на генна терапия, която кара Т-клетките "да забравят" тези белтъци", обяснява Рей Степто от университета на Куинсланд в Диамантин, Австралия.

Статистическите данни на Световната здравна организация и Световната организация за борба с алергиите сочат, че около една трета от хората по света страдат от различни алергии. Около две трети от тях са страдащи от сезонни алергични форми, причинявани от цветен прашец (полени) или други естествени дразнители, а останалите страдат от астма и други хронични заболявания.

Много биолози смятат, че алергията се развива заради това, че човек живее в много "стерилни" условия. В детските ни години имунната система просто не се сдобива с достатъчно информация, за да се научи да разпознава реалните микроби от праха, полените и други безвредни частици. Днес невролозите смятат, че по подобен начин може да се развиват и болестта на Алцхаймер и други автоимунни заболявания на мозъка.

По думите на Степто, проблемът може да се реши, като практически се "изтрие паметта" на имунните клетки и я върнем към състоянието, в което се е намирала в момента на раждането.

Докато провеждат експерименти с мишки, генетично предразположени към развитие на астма, учените са решили да проверят, какво ще се случи, ако в ДНК на кръвотворните им клетки бъде добавен още един ген, който ще ги накара да синтезират белтък, предизвикващ възпаления или пристъпи на кашлица у експерименталните животинки. Биолозите създават ретровирус, който вгражда този ген в ДНК на клетките и с него обработват фрагменти от костен мозък, който е извлечен от телата на мишките.

Когато вирусът зарази клетките, учените ги връщат в телата на мишките и проследяват какво се променя в работата на организма им. Оказва се, че препрограмираните стволови клетки на костния мозък започват да си взаимодействат с имунните клетки и да "премахват" от тях "паметта", заставяйки ги да игнорират молекулите на белтъците, които преди това са атакували.

Като резултат от това, у гризачите не се наблюдават повече астматични пристъпи, дори и при инжектирането в организма им на много големи дози от алерген, на който по-рано са реагирали. По подобен начин, смята австралийският биолог, може да се разработят генно терапевтични методи за борба с алергиите от фастъчено масло, мед, стриди или други храни, както и срещу реакциите на организма на пчелна отрова или антибиотици.

"След още пет-шест години интензивна работа в лабораториите ще сме готови да започнем клинични изпитания сред доброволци. Такива тестове отнемат още толкова време. Разбира се, ако неочаквано се появят инвеститори, тези срокове може доста да бъдат съкратени", казва в заключение Степто.


0 коментара:

Публикуване на коментар