22.5.17

Далечните предци на човек са успели да еволюират в Източна Африка, когато заради промени в климата са се освободили площи за ливади и пасища. Промяната в екосистемата довежда до това, че архаичните човекоподобни видове изчезват, а в доминантен се превръща наскоро развилия се вид Homo. Изследването, в което се твърди това, е публикувано в Nature Ecology & Evolution.

Изследователите пресъздават екологичната среда, в която еволюират представителите на вида Homo. За целта използват преки доказателства от вкаменелости. Целта на изследването е да се получи по-ясна картина за произхода на вида ни. Учените установяват, че когато климатичните условия се променят, животинските видове, характерни за горските масиви, са заменени от такива, обитаващи големите открити затревени пространства. По-важни са обаче хранителните режими на тези видове.

Като анализират зъби от най-старите известни предци на вида Homo, експертите установяват, че след като климата се променя, а новите видове изтласкват по-архаичните маймунски видове, хранителните им навици си остават почти идентични. Установяват, че докато повечето други видове в онзи момент променят хранителните си режими, за да се възползват от богатата и изобилна тревна растителност, която им предлагат новообразувалите се пасища, ранните представители на вида Homo запазват начина на хранене, наследен от по-древните маймунски видове, развивали се в горски местности.

"Не сме много изненадани от факта, че диетата на ранните Homo е сходна с тази на австралопитеците. Но останахме изненадани от това, че хранителният им режим не се променя, докато всички други видове масово се пренастройват към новите хранителни запаси", обяснява Крис Камписано от Института за произхода на човека.

Това на пръв поглед отхвърля схващането, че видът ни е еволюирал, защото е успял да промени начина си на хранене, когато се появяват огромните тревни площи.

Съвременният човек започва бързо да еволюира преди около 200 000 години, но историята на вида ни е от много по-древни времена. През 2013 година учени откриха най-древните известни за момента останки на вид, принадлежащ към семейството на Homo. Датирането показва, че останките са на 2,8 милиона години, което изпраща корените ни с цели 400 000 години назад във времето.

Един от най-известните архаични фосили на човекоподобно е т.нар. Люси. Тя е представител на изкопаемия вид Australopithecus afarensis и е скитала по земята преди 3,2 милиона години. Разкритието, че вида Homo се появява толкова близо във времето до по-примитивните маймуноподобни, променя схващанията ни по отношение на това, откъде идват предците ни.

Когато се анализират другите животински видове, живели през същия период, става възможно да се придобие представа за начина, по който е протичала промяната в околната среда. Например, ако се срещат жирафи и маймуни в даден регион, то това е добра следа, че местността е била покрита с гориста растителност; и обратно, ако преобладават следи от антилопи и зебри, то най-вероятно районът е бил обширна затревена савана.


0 коментара:

Публикуване на коментар