Много често се случва така, че доказателствата за фантастични находки и личности мистериозно изчезват и оставят след себе си само легендите. Но понякога известни артефакти оцеляват непокътнати през хилядолетията. В момента във Великобритания отново се разгаря спорът около един такъв артефакт - мечът на шотландския национален герой Уилям Уолъс. За меча се знае, че най-малко е служил на Уолъс през времето от битката при Фолкърк през 1298 година, до смъртта му през 1305 година. През следващите 700 години мечът сменя множество собственици, преди да се озове зад витрината в мемориала, издигнат в чест на Уолъс край Стърлинг. Разказът за съдбата на това острие е завладяващ - ако острието е истинското.
Историята на меча на Уолъс
Днес името на Уилям Уолъс (1270 - 1305) е познато на широката публика по света най-вече заради превъплъщението на Мел Гибсън в образа на шотландския герой във филма "Смело сърце". Шотландски рицар, Уолъс изиграва решаваща роля във войните, които Шотландия води за независимостта си от Англия в края на XII - началото на XIV век. В началото Уолъс е просто военен лидер, но по-късно се превръща в символ на борбата за независимост. Двете войни между Англия и Шотландия продължават десетилетия - между 1296 и 1357 година. И двата пъти в края им Шотландия запазва независимостта си от Англия. Въпреки това, след поредица от династични бракове и сложни политически съюзи, в крайна сметка Англия и Шотландия се сливат, за да създадат през 1707 година съюзът, познат ни като Великобритания.
Мечът, който днес е изложен в монумента на Уилям Уолъс в Стърлинг, Шотландия, е двуръчен клеймор с тегло 2,7 кг. Острието му е дълго 132 см, а заедно с дръжката - 163 см. В основата острието е широко 5,7 см и към върха се стеснява до 1,9 см.
През 1305 година Уилям Уолъс е заловен, след предателство от страна на шерифа (а по-късно и управител) на Дъмбартън, Джон Ментит. Тук легендата за пръв път става подозрително мътна. Версиите са две: според едната Ментит задържа меча на Уолъс при себе си; според другата - върнат му е от англичаните, като знак на признателност за стореното предателство.
През следващите 200 години следите на меча се губят. Но в държавните архиви е открит документ, в който е записано, че през 1505 година шотландския крал Джеймс IV заплатил 26 шилинга на оръжеен майстор, за да "постави нова дръжка на меча на Уолъс, обвита с копринени ивици" и да "изработи нов напречник, ножница и колан" за оръжието. Без съмнение поръчката на краля е била изпълнена, защото се знае, че оригиналните ножница и ремък за меча, както и крепежа на дръжката му са били изработени от "изсушената кожа на сър Хю Кресингъм", пазител на английската хазна в Шотландия по времето, когато се води първата война за независимост. Ако това отговаря на истината, след 200 години ножницата, дръжката и колана вероятно са били в много ужасно състояние.
И отново легендата става заплетена. През 1644 година се среща упоменаване за меча на Уолъс, който се намирал в Кулата на Уолъс в замъка Дъмбартън. Издигната през 1617 година, кулата неясно защо е посветена на шотландския национален герой, но пък се знае, че поне до 1808 година това острие е рекламирано като "Меча на Уилям Уолъс"; за втората дата се съди по свидетелствата на Уилям Уърдсуърт, който отбелязва легендарното острие в записките си, когато посещава замъка.
Мечът се споменава отново през 1825 година, когато по документи е изпратен до Тауър в Лондон, за да бъде ремонтиран. По това време херцогът на Уелингтън го поверява на сър Самюел Мейрик, специалист по старинни мечове, за да бъде извършена проверка за автентичността му. Като се отчетат технологичните средства по онова време, сър Мейрик може да извърши точна датировка само на декорациите на меча. Така че не е никаква изненада, че той достига до заключението, че "Двуръчният меч, излаган в замъка в Дъмбартън като меча на Уолъс, е от същия период, както е очевидно за всеки, който го сравни с онзи меч от графство Честър, съхраняван в Британския музей". Мечът от графство Честър е използван от Едуард V, принц на Уелс, при атаката на замъка Честър през 1475 година. Това датиране може да се приеме за точно, но дотолкова, доколкото се оценяват сглобките по ножницата и дръжката на меча, а те, както е известно, са заменени през 1505 година.
Полемики и проблеми с автентичността
През 1888 година, след 19 години на настоятелни молби, мечът е пренесен в Националния монумент на Уолъс. От тогава, досега - с малки изключения - той винаги се е намирал на това място. През 1912 година суфражетката Етел Мурхед разбива витрината, зад която се намира меча, "за да привлече вниманието на широката общественост към проблемите със свободата на политическо изразяване на жените".През 1936 година мечът на Уолъс е откраднат от "шотландски националисти от университета в Глазгоу", които обаче го връщат по-късно, когато осъзнават "в какво бедствие се е превърнала кражбата". И накрая, мечът отново е откраднат през месец май 1972 година и отново върнат през октомври същата година. Мечът е показван и по света по време на изложби в различни музеи. През 2005 година пътува за изложба в Ню Йорк.
И въпреки всичко, неяснотите около историята на меча пораждат съмнения относно автентичността му. Един от най-важните аргументи против автентичността му е... дължината му; толкова дълго острие е трудно да се използва от ездач. Нещо повече, дори и да се спеши воинът, толкова голям клеймор би следвало да е в ръцете на наистина висок мъж. Историците са пресметнали, че ако това е бил неговият меч, за да може да го използва ефективно, Уилям Уолъс би трябвало да е бил висок най-малко 196 см; в същото време средният ръст на мъжете от онази епоха е бил 170 см.
Историкът Дейвид Колдуел, който е изследвал детайлно меча, подчертава, че "острието, такова, каквото е днес, по всяка вероятност е изковано от три отделни парчета. По него ясно личи, че е използвано интензивно. Предприетите ремонти по самото острие са в съответствие с документалните свидетелства, с които разполагаме". И добавя: "поне две от парчетата не си пасват съвсем добре. Долните 87,7 см са с плоската диаманто-подобна форма, за разлика от сплеснатия профил на горната част, и вероятно е принадлежала на сравнително по-тясно оръжие... Може би се касае за изначално едноръчен меч, умишлено удължен впоследствие, за да се ползва с две ръце. Не е възможно да се датира точно изначалното острие на едноръчния меч, но може да се твърди, че е острие от края на XIII век".Колдуел казва, че независимо поради какви причини - дали умишлено или не, е това разминаване в остриетата, слели се в меча на Уолъс, "той се превръща в символ за хората през вековете. Той е изложен на обществен показ и всеки шотландец трябва да го види и да се замисли, какво е неговото значение за историята на Шотландия".
0 коментара:
Публикуване на коментар