9 април 2017 г.

В началото на месец април 1241 година близо до днешния град Легница, Силезия, се провежда една от най-важните битки в Западния поход на монголите. Една срещу друга се изправят силите на дошлите от изток "татари" и на християнска коалиция, съставена от сили на поляци, чехи и германци.

Около 1235-1236 година монголите вече са поставили куманите под своя власт. Те обаче бягат на запад и търсят закрила и убежище в Кралство Унгария. Бату хан изпраща ултимативно искане до унгарския крал Бела IV, с което иска куманите да му бъдат предадени в плен. Бела IV отхвърля категорично ултиматума. Субетей, главният стратег, изковал победите на Чингис хан, разработва план за монголска инвазия в Европа. Походът цели да накаже унгарския крал, дръзнал да даде убежище на куманите и да се противопостави на монголите.

Западният поход, или както го наричат Великият западен поход, започва през 1236 година. Бату хан и Субетей застават начело на двете монголски армии. Отделно трети корпус на Ордата е поверен на Байдар и Кадан, като тяхната цел е да водят отвличащо вниманието нападение в северните части на Европа. Така северните европейски страни няма да могат да изпратят армиите си в помощ на Унгария.

По пътя си тюмените на Байдар и Кадан опустошават Северна Полша и нахлуват в южната част на Полша. Първо разграбват Сандомир и в две последователни сражения се разправят окончателно с полските армии. На 24 март 1241 година монголите превземат и опожаряват Краков. Няколко дни по-късно опитват, но без успех да столицата на Силезия Вроцлав. В този момент съгледвачите донасят на Байдар и Кадан, че крал Вацлав I, тръгнал от Бохемия, е на два дни път начело на голяма войска, която трябва да се обедини със силите на Хенрик II Благочестиви. Монголите вземат решение да атакуват, преди двете европейски армии да се обединят.

Точните детайли около състава, силите, тактиката и крайния изход на битката, както и при много други исторически сражения, или липсват, или са противоречиви. Все пак, сред историците е постигнат консенсус, че битката донася тежко поражение на европейските коалиционни войски; те понасят много тежки загуби и не са в състояние да се притекат на помощ на унгарския крал Бела IV.


На 9 април 1241 година на Легницке поле се състои основното сражение. За силите на противниците и за хода на битката основен източник на сведения са летописите на Ян Длугош, който обаче пише през XV век, а не е съвременник на случилото се.

Обединените сили на поляци, чехи и германци се предвождат от полския княз Хенрик II Благочестиви от Силезия. Към тях се присъединяват и рицари от военни ордени, изпратени специално от папата.

Източниците съобщават много противоречиви данни относно числеността на двете страни в битката. В някои се говори за стохилядна монголска конница, но това е много силно преувеличение. В монголските летописи е посочено, че в Полша нахлуват два тюмена (в един тюмен са обединени 10 000 конника под командването на един военачалник), т.е. 20 000 конника. Монголската тактика е коренно различна от европейската, при която рицарите напредват сами; монголите почти не разчитат на помощни сили.
Точният брой на монголските участници в битката не може да бъде определен, но като се вземат предвид контингентите на поканените и васализирани от монголите страни от Западна Евразия, текущите оценки показват, че са наброявали около 25 000-на конница. Двата тюмена от полската инвазия са част от стратегическия план на Субетей да унищожи европейските армии една по една, като не им позволява да се обединят.

Под командването на Хенрик II са общо около 25 000 воини, но голяма част от тях са необучени или лошо екипирани. Към тях се присъединява и помощна армия от Ополе на княз Мешко II, а от Моравия начело с Болеслав, син на маркграфа на Моравия Диполт III, пристигат третата част от основните сили на европейците. Присъединяват се доброволци от Бавария, но те са главно миньори от Злотория. Единствените по-добре обучени войски са събраните от Силезките Пястови херцогства, някои наемници, и много малки контингенти на френските Тамплиери и други чуждестранни доброволци. В някои източници се споменава, че Тевтонския орден и ордена на Хоспиталиериети също изпращат рицарски отряди, но според проучванията на Ян Длугош, тези разкази са "измислени и добавени". Единствено тамплиери се сражават край Легница, но и техният принос е малък - едва около 68-88 добре обучени и въоръжени воини.

Хенрик II разделя войските си на четири части: баварски миньори начело с Болеслав Моравски; набори от Великополша и Краков, командвани от Сулислав, палатин на Краков; ополска армия с Мешко; и лично поема командването на силезци, моравци, и тамплиери. Първи влизат в битка Силезката кавалерия. Сблъсъкът ѝ с авангарда на монголите обаче е спечелен от последните и след като силезците са отблъснати, в атака тръгват конницата на Великополска и Мазовше, водена от Сулислав, и конницата на Ополе. Ред е на монголския авангард да отстъпи, а съюзническата кавалерия се впуска в преследване и се отделя от пехотата.

Докато монголския авангард отстъпва, други части от леката конница на монголите атакуват фланговете на полската кавалерия. В употреба влиза димна завеса, която крие от погледа на християнските воини същинските маневри на монголите. Димът буквално обърква и деморализира полските отряди. Леката монголска конница извършва набези по фланговете, а тежковъоръжените влизат по фронта на полската кавалерия и я засипват със стрели. Разделяйки рицарите от подкрепленията, монголите успяват да разбият полската пехота.

В края на сражението европейската армия е напълно разтурена. На бойното поле загиват Хенрик II Благочестиви и Болеслав Моравски. И отново източниците се разминават в посочването на загубите. Някои пишат за 2000 жертви, други - за 40 000. Втората цифра обаче е цялата армия, така че в нея вероятно са включени и загиналите мирни жители от околните села.
За понесените от монголите загуби няма данни, но се знае, че по това време тактиката им на водене на сражения им осигурява победите при минимални загуби.
За да преброят колко са убитите врагове, монголите ползват много практичен метод - режат по едно ухо от всеки мъртъв враг.

При опит да напусне бойното поле с трима от охранителите си, Хенрик е уцелен със стрела. После главата му е отрязана, набучена на копие и оставена пред стените на Легница.

Венцел I Бохемски, когато научава за поражението, се оттегля, за да събере подкрепления от Тюрингия и Саксония. По пътя се среща с монголски авангард при Клодзко и въпреки че силите му са много по-големи от тези на монголския отряд, Венцел избягва сблъсъка. Байдар и Кадан също не влизат в конфронтация с по-голямата армия и след като оплячкосват малки градове и села поемат на юг, за да се присъединят към Бату и Субетей. Два дни по-късно, на 11 април, Субетей нанася огромно поражение на унгарците в битката при река Шайо. Разгромът на полските армии на Легницке поле до голяма степен подпомага монголския триумф в Унгария.
На гроба на Незнайния воин във Варшава битката на Легницке поле е отбелязана с надпис
"9 IV ЛЕГНИЦА 1241".

Смъртта на Хенрик II и последвалото оттегляне на монголите стават повод за митологизиране на изхода от битката. Майката на Хенрик II, херцогиня Ядвига Силезска (Хедвиг от Андекс), и съпругата му Анна Чехска, издигат параклис, който предават на монасите бенедектинци от манастира Опатовице, близо до Храдец Кралове. Всяка година на 9 април, в памет на битката при Легнице, в манастира се отслужва католическа меса.


0 коментара:

Публикуване на коментар