5.4.17


Недалеч от Токио в централната японска префектура Гифу се намират селата Ширакава-го, Гокаяма и Огимачи, които са живописен пример за традиционната японска архитектура. Някои от съществуващите в тях къщи са построени преди повече от 300 години и са били грижливо опазвани и поддържани от всяко следващо поколение, което ги наследява от родителите си. Домовете са в т.нар. "гашо" стил и са известни, защото дори и за Япония са рядък пример за този вид архитектура.

Селата се простират по течението на река Шо. Намират се в изолиран и отдалечен планински район. Достъпът до тях дълго време е бил труден, което е допринесло и за оцеляването и запазването им през вековете. Селата, с къщите в гашо стил са процъфтявали и са известни с отглеждането на черничеви насаждения и копринени буби.


В официалния сайт на село Ширакава-го е записано, че "най-старите следи от човешка дейност в региона датират от периода между 7000 - 2300 г. пр.н.е. Открити са множество фрагменти от глинени съдове, чрез които експертите заключават, че регионът освен относителната си самостоятелност е поддържал връзки и с околните му. При разкопки са намерени огледало от 600 година, а в документ от 700 година се упоменава и село Ширакава-го, макар и това да не е окончателно потвърдено.
Името "Ширакава-го" за пръв път ясно се упоменава в документи от около 1176 година. Записано е в дневника на богат аристократ, живеещ в Киото и по всичко личи, че е било добре известно село".

Покривната конструкция отвътре
Къщите "гашо-зукури" са градени от дървени греди, с много стръмни сламени покриви, чиято конструкция наподобява сключени в молитва човешки ръце. По-големите от къщите в селото с техните стръмни сламени покриви са единствените по рода си в Япония.

Конструкцията на японските сламени покриви е укрепена от вътрешна рамка. Но дизайнът на гашо-къщите е по-различен с фронтона си и с дългите, единични греди, които разделят и поддържат покривното било. Тази конструкция създава голямо подпокривно пространство, добре осветено и проветриво - идеалната среда за отглеждане на копринени буби.

Отглеждане на копринени буби
Селото е оставало винаги пример за традиционния начин на живот на японските фермери, дори и в периоди на икономическа нестабилност и трусове. Жителите му винаги са успявали бързо да се приспособят към променящите се условия в околната среда и икономическите реалности.

Тъй като се намира в един от малкото региони на Япония, които през зимата са спохождани от обилни снеговалежи, къщите нарочно са създавани по този начин, за да издържат на дългите студове. Покривите са стръмни, за да се осигури по-малко задържане на снега и по-лесното му изчистване. Постройките са над 100, старинни са и по традиция ъгълът при билото на покрива е 60 градуса.
На практика са чудесен пример за човешко селище, построено с максимално адаптирана към природните условия структура.


Най-голямото от селищата е Огимачи. В него има почти 150 къщи в гашо-зукури стил, които и до днес се използват за живеене и развитие на традиционните занаяти. Някои от сградите са на повече от 250 години. Всеки от собствениците постоянно полага нужните грижи за опазването и ремонта на къщите. Всеки от домовете е с три или четири етажа, за да се осигури нужното пространство за семействата на първия етаж. В останалата част на къщата се отглеждат буби и се използват за други селскостопански дейности.

Къщите са построени в посока север-юг, за да се сведе до минимум въздушното им съпротивление. Така освен това се осигурява и максимален комфорт през лятото и зимата. Всяка от тях обаче е и леко отместена, за да се регулира слънчевото греене вътре, предоставяйки на обитателите ѝ прохлада през лятото и топлина за зимата.

Къщите в гашо стил привличат вниманието на немският архитект-минималист Бруно Таут (1880 – 1938). Има известни спекулации, че описанията му на гашо-къщите са мотивацията му да напише книгата "Преоткриване на японската красота".


0 коментара:

Публикуване на коментар