В продължение на две десетилетия екип от учени събира генетични данни от над 161 различни породи, а след това извършва съпоставка със 150 000 фрагмента от генома им. Резултатите от това изследване, публикувани в списание Cell, разкриват някои интересни детайли.
Оказва се, че по-голяма част от анализираните до момента породи (малко по-малко от половината от всички съществуващи) попадат в едва 23 различни групи. Тези групи са обособени на база географско положение, физически характеристики и умения (като живот в глутница или способности в ловуването). През по-голямата част от историята, кучетата са използвани с чисто практически цели. Едва през последните около 300 години нещата започват да се променят и човек целенасочено кръстосва породи в търсене на някакви естетически характеристики.
Учените са успели да проследят как и дори по кое време определени породи са използвани за да се получат други. Например, около 1500 година селекционерите са използвали мопсове, които произхождат от Китай и са една от най-ранните малки породи кучета, за да "свият" на размер европейски породи.
Съставената от екипа "родословна диаграма" може да задоволи любопитството ни, как е възникнала породата, от която е домашният ни любимец, но освен това дава информация и за рисковите за породата му заболявания. Например, съществува генетичното заболяване, наречено "дефект на окото при колитата", което, както очевидно се досещате, засяга колитата, бордър колитата и австралийските овчарски кучета. Но това заболяване се среща и при Новошотландския ретривър и досега беше приемано като някаква аномалия. С новото проучване става ясно, че новошотландските ретривъри в даден момент са кръстосани или с колита или с австралийска овчарка и така генетичното заболяване е привнесено в породата.
Един "страничен ефект" от проучването е, че то хвърля светлина и върху човешката миграция. Археологически находки показват, че когато преди около 15 000 години американските индианци пристигат на континента, прекосили от Сибир през Беринговия мост (тогава все още свързващ Азия и Северна Америка), довели със себе си и кучетата си. Смята, че тези "оригинални кучешки аборигени" отдавна са били изтласкани и заличени, когато европейските заселници пристигат със собствените си четириноги приятели преди само няколко стотин години. Изглежда обаче, генетично тези коренни американски породи все още живеят в кучешката популация на Новия свят, най-вече в породи от райони на Южна и Централна Америка. Перуанско безкосместо куче и Мексиканско голо куче (Xoloitzcuintle) носят ДНК от четириногите приятели на първите заселници на Америка.
В бъдеще екипът предвижда да извърши анализи и с останалите 189 породи, които също да бъдат нанесени в родословното дърво на четириногите ни приятели.
0 коментара:
Публикуване на коментар