Съюз на меча и ралото. Как югоизточните номади се сродяват със северозападните земеделци

Генетични изследвания от последните години сочат, че в началото на бронзовата епоха (преди около 5 хиляди години) Европа е залята от вълна номадски племена, идващи от крайчерноморските и прикаспийските степи. Номадите са носители на т.нар. ямна археологическа култура. Мащабната миграция пренаписва генетичната карта на региона и поставя основите на цялата бъдеща етническа история. В статия, публикувана в списание  Antiquity се описват промените, случили се по това време.

Носителите на ямната култура първоначално се придвижват из степите край Черно море и Каспийско море. Живеят в сглобяеми хижи, които могат лесно да разглобят и пренасят; отличават се с относително висок ръст, хранят се предимно с месо, млечни продукти и риба. Земеделието за тях е непозната територия. Погребват починалите в могили (кургани), които се нижат покрай маршрутите на сезонните им премествания. Съдейки по това, че могилите са малки и всеки покойник е полаган в отделна яма, основата на обществото им се градяло на малки моногамни семейни групи.

Преди около 3 хиляди години носителите на ямната култура се придвижват на запад и навлизат в Европа. В северната и източната част на континента се натъкват на местните жители, които основно се занимават със земеделие. Археологията е открила доказателства, че през този период се наблюдава рязък спад в броя на населението. Авторите на статията са на мнение, че вероятна причина за това е някаква епидемия (може би чума), пренесена от номадските племена.

Керамичен съд, каменна брадва и кехлибарени дискове от погребение на мъж. Култура на шнуровата керамика

Съдейки по генетичните анализи, в миграцията от степите край Черно и Каспийско море са участвали предимно мъже. Вероятно това са били най-младите "ямници", все още необременени от семейни връзки, наследство и имущество. В северните и източни части на Европа тези млади мъже са вземали за жени дъщерите на местните земеделци, а подкрепа на такова твърдение идва от изотопните анализи.

В резултат на този процес се  ражда нова култура - на шнуровата керамика (наричана още култура на бойните брадви). Името си културата получава заради характерния орнамент, използван за украса на глинените съдове. Орнаментът се получавал, като към суровата глина се прилагали преплетени шнурове. Не е изключено древните майстори да са опитвали по този начин да имитират дървените съдове, които номадите донасят със себе си. Изследователите се шегуват, че дошлите от степите мъже научили местните жени правилно да украсяват "чашите" им, а самите те се научили да отглеждат ечемик, за да има с какво да се пълнят тези декорирани по нов начин чаши.

Така или иначе, хората от степите се превръщат в уседнали земеделци. Предполага се, че именно те са донесли и индоевропейските езици. Лингвистите смятат, че индоевропейските номади не са разполагали със свои наименования за зърнените култури и земеделските дейност. Затова представителите на културата на шнуровата керамика за приспособявали думите, чути от местните "фермери". Заимстването и смесването продължават и като резултат от това се появяват протогерманските диалекти в Северна Европа.

Но представителите на ямната култура донасят със себе си не само езика, но и представите за това, как трябва да е устроено обществото. Така в Европа се появяват малките, моногамни семейства с индивидуално право на владеене на земята и домашните животни. Общностите, съставени от такива семейства, се превръщат във фундамент не само за европейската бронзова епоха, но и за цялото историческо развитие на региона впоследствие.