30 март 2017 г.

Деформирането на черепите е практикувано от хуните и други номадски племена
В края на IV век хуните, номадските племена, пристигнали от Азия в Европа, се превръщат в основната заплаха за римските провинции.
Установяват се в Панония - област в централната част на Европа, и от там започват да извършват набезите си. Първо атакуват провинциите на Източната Римска империя, а от средата на V век се насочват и към западните провинции. В хрониките си римските писатели описват хуните като страшилища, жестоки, коварни, жадни за кръв варвари. Сравняват ги с животни. Смятат съседството с тези варвари за катастрофа и често хвърлят върху тях цялата вина за падането на империята.

Сузане Хакенбек, археолог от Кеймбриджския университет, се отнася към тези свидетелста на древните автори с голяма доза скептицизъм и недоверие. Безспорно, хуните имат своя лъвски дял в подкопаването на устоите и разгрома на Западната Римска империя, но дали наистина са били толкова страшни и диви варвари, каквито ги обрисуват вече след падането на Рим? Наистина ли римляните са нямали нищо общо с тях? Или античните източници демонизират хуните, но вече когато са наясно с изхода от сблъсъка между двете култури?

Хакенбек и колегите ѝ извършват анализи на костни останки на древни жители на Панония, граничната област, в която хуните и римляните дълго време са живели като съседи. Изследователите провеждат изотопни анализи на около 200 човешки останки на хора, погребани през V век в пет различни некропола в региона. Установявайки съотношенията на изотопите на химическите елементи в костите и зъбите, може да се определят не само произхода, но и начинът на живот на античните хора.

Карта, на която са показани местоположенията на петте некропола, откъдето са останките, обект на изследването
Експертите получават доста по-сложна картина, отколкото я представят римските автори. В статия за PLOS One учените разказват, че в едни и същи некрополи се срещат останки на хора, водили много различен живот: сред тях има земеделци и номади. Нещо повече, някои от тях са променили навиците си - в Панония са живеели и номади, преминали към уседнал начин на живот, както и земеделци, "преквалифицирали се" на животновъди - номади. По всичко личи, пишат изследователите, че докато елитите на римляни и хуни водят войни, обикновените хора, живеещи по границите на "държавите", активно са контактували и са обменяли не само стоки, но и идеи и познания.

"Писмените източници ни разказват за насилие, предателства и договори, които биват нарушавани преди още мастилото по тях да е изсъхнало, но това е само част от истинската история. Изследването хвърля светлина върху това, как са живели обикновените хора по границата на Римската империя", подчертава Сузане Хакенбек.
По думите ѝ, с помощта на изотопния анализ и преди това са проучвани останки от древни хора, но ситуацията в Панония се оказва уникална. Вероятно причините следва да се търсят в локалните природни условия: на това място с успех може да се развива и земеделие, и скотовъдство. Местните общности постоянно са се движели и приспособявали към бързо променящата се икономическа и политическа ситуация. Проявявали са онази гъвкавост, която е била необходима, за да оцелеят в сложните условия.


0 коментара:

Публикуване на коментар