26 март 2017 г.

В историята този епизод от Стогодишната война е известен като Битката на тридесетте. Макар и да не е от големите сражения, ръкопашната схватка, състояла се на 26 март 1351 година е знакова за т.нар. Война за бретонското наследство.

Сведенията около причините, мястото и условията на провеждането на този своеобразен "рицарски турнир" се различават много в конкретните източници. Най-общо се знае, че повод за битката става грубото нарушаване от страна на Робърт (или Ричард) Бембро, капитан на замъка Плоермел, на сключеното примирие в окръга, намиращ се под управлението на  Жан дьо Бомануар, командващ на крепостта Жослен и на Бретан. Разбойническите действия на английския гарнизон не остават незабелязани от французите, но молбите и обвиненията не постигат никакъв ефект. Това кара Бомануар да предизвика англичаните, а те от своя страна да приемат предизвикателството.


Страните се споразумяват да се срещнат "при дъба Ми-Вуа (т.е. на средата на пътя)" между замъците Жослен и Плоермел. Всяка от страните изпраща за двубоя по 30 воина. Французите горят от желание да накажат нарушителите на примирието, затова желаещите от тяхна страна да участват са много повече, отколкото е условената бройка. В крайна сметка деветима рицари и 21 оръженосци са избрани да защитават френската чест. Всички са бретонци.
Англичаните излъчват своите 30, но само осем от тях са с английска кръв: Хю Келвли, Робърт Нолес, Томас Уолтън и Ричард де ла Ланд, ескуайър Джон Песингтън и ланистърите Дъгуорт и Джон Ръсел. Останалите са немски, фламандски и бретонски наемници. Самият сър Бембро е от Бранденбург.

Двете "мини армии" се договарят да се сражават спешени. В битката могат да използват мечове, кинжали, копия, пики и брадви. Всеки от воините сам избира оръжията си, затова някои от рицарите се сражават с доста оригинални образци, например, с чукове или криви ножове. Турнирът, който продължава няколко часа, е наблюдаван от многобройни зрители - селяните от всички околни села се събират за зрелищния двубой. Специално определени наблюдатели дават сигнал за началото на боя, а пак те следят и на ранените участници да бъде оказвана помощ.

Първият сблъсък от турнира е спечелен от англичаните. В боя, продължил часове, загиват двама англичани, като единият е сър Робърт Бембро. Французите дават пет жертви и пленени, а Бомануар е тежко ранен. Страните се договарят за почивка, по време на която ранените да получат помощ.

След като боят е подновен, изходът на битката е предопределен от подлата постъпка на френския оръженосец Гийом дьо Монтобан. Когато вижда, че френската страна е на път да претърпи поражение, той в нарушение на правилата за провеждане на боя, напуска бойното поле, качва се на коня си, заобикаля редиците на сражаващите се и се врязва в групата от англичани. Поваля осмина от тях. Възползвайки се от това, бретонците с последни сили се нахвърлят на англичаните и макар много трудно но успяват да надвият зашеметените и повалени противници. Седмина от "английската партия" загиват, останалите са тежко ранени и взети в плен. Малко по-късно са освободени, като формално за откупуването им са заплатени символични суми.


Битката на тридесетте в крайна сметка няма никакви политически последици. Въпреки това оставя дълбока следа в съзнанието на съвременниците ѝ: превръща се в образец за истинско рицарско поведение и храброст (с изключение на френския оръженосец, подло ударил врага в гръб). Особеният статут на "Битката на тридесетте" се дължи на това, че повечето хора по онова време не приемат такива действия, смятайки ги за безсмислени, но точно този "турнир" се превръща е ярко изключение, макар и доста опорочено от проявите на френската страна.

През 1373 година бретонците, все още под впечатленията от битката, съчиняват балада, която става много популярна в продължение на десетки години.


0 коментара:

Публикуване на коментар