Учени идентифицираха най-древният "роднина на човека"

Създание във формата на яйце, обитавало планетата преди 540 млн. години, е най-ранният известен роднина на съвременния човек, показва ново проучване на учени в Китай. Фосилът на създанието, което е разполагало с един-единствен телесен отвор, наподобяващ голяма уста, е бил открит в централната китайска провинция Шънси.

Според изследователите няколко основни клона на еволюцията, един от които и този, довел до появата на хората, е произлязъл от причудливия морски организъм, кръстен Сакорхитус.

„Това може да представлява първичното начало на много разнообразен кръг от видове, включително и нашият“, заяви съавторът на изследването върху открития фосил Саймън Морис, професор в Университета на Кеймбридж. Сакорхитус принадлежи към обширна категория организми, наричани вторичноусти и е най-древният вид, откриван досега.

 Проучването стига до извода, че всички видове вторичноусти – гръбначни, бодлокожи (морски звезди и морски таралежи), както и други групи животни, са започнали своя произход от този общ предшественик.

За невъоръженото око съществото прилича на песъчинка, но под микроскоп се виждат някои негови впечатляващи характеристики. Най-очевидната е единственият му отвор, който заема голяма част от тялото му. Това е т. нар. му уста, която е обградена от по-малки релефни кръгове. По всяка вероятност съществото се е хранело с малки хранителни частици и микроскопични организми, като излишното от храната е изхвърляно отново през устата. По тялото си малкото създание има и осем конусовидни структури, които според учените са служили за изхвърляне на излишната погълната вода.

Любопитно е обаче, че не са открити свидетелства за наличие на очи. Откритият фосил датира от Камбрийския период, по време на който е наблюдава богато еволюционно и биологично разнообразие, известно още и като Камбрийска експлозия. Този период, по време на който всички форми на живот обитават океаните, завършва с една от петте големи измирания на организми.

 Според учени в момента планетата Земя преживява шести такъв период на измиране, причинен от човешкия фактор, включително и промените на климата, пише в заключение БГНЕС.