Скелет, открит в гробище от средновековна болница в Англия, може да хвърли светлина върху историята на едно от най-опасните инфекциозни заболявания - проказата, пише ВВС.
Скелетът е открит от археолози по време на разкопки на една от най-старите болници в Британия. Мястото се намира близо до съвременния Уинчестър. Учените са открили доказателства, че останките принадлежат на пилигрим, който - най-вероятно - се е заразил с проказа по време на своите странствания.
Учени от Университета в Уинчестър предполагат, че през Средновековието проказата (лепра) е била много разпространена из Европа поради големия брой пилигрими, чрез които болестта се е разнасяла из континента. По думите на фоктор Саймън Рофи, откритият скелет хвърля светлина върху един от възможните начини за пренасяне на заразата в Англия.
"От XI до XIV век из цяла Европа наблюдаваме безпрецедентно увеличаване на случаите на появата на лепрозои - болници за лечение на прокажени. Защо проказата, която е била известна от столетия, толкова рязко започва да влияе на живота на западните общества точно по това време?", пита специалистът.
"Този покойник ни дава възможността да разберем една от причините, допринесли за толкова широкото разпространение през Средните векове на проказата из страните в Европа", казва Саймън Рофи.
Разкопките на мястото на средновековната болница "Св. Мария Магдалена" край Уинчестър |
Болестта се развива бавно и предизвиква появата на язви по кожата и деформация на ставите. В някои региони по света болестта и днес се среща.
Радиовъглеродното датиране показва, че откритият край Уинчестър скелет принадлежи на мъж, който е погребан в края на XI или началото на XII век. Учените смятат, че този човек е странстващ религиозен поклонник. В гроба е открита раковина от мида, която традиционно са носили със себе си хората, посетили гроба на св. Яков в Сантяго де Компостела в Испания.
"Успяхме да извлечем ДНК на патогена от секелетните останки на този човек. С това доказваме наличието в пробите на бактерията Mycobacterium leprae. Това означава, че към момента на смъртта мъжът е страдал от проказа", казва професор Майк Тейлър от Университета в Съри.
Пилигримът е страдал от онази форма на проказата, която е разпространена в наши дни в Средна и Западна Азия. Остава неясно, къде по време на странстванията си, този човек се е заразил с болестта.
"Традиционно се приема, че проказата в Европа прониква след началото на кръстоносните походи през Средните векове. Но от различни източници знаем, че болници за прокажени започват да се появяват далеч преди кръстоносните походи", разказва доктор Рофи. "Находката от Уинчестър ни дава правото да предположим, че пилигримите са още един значим източник за разпространяването на инфекцията. До този момент разполагахме само с още един образец от останките на средновековен пилигрим с ранни признаци на проказа. След новата находка имаме основание да предположим, че най-ранният източник на разпространение на проказата в Западна Европа са били именно пилигримите".
Изследванията показват, че генома на бактериите, предизвикващи проказата, не се е изменил много в сравнение със Средновековието.
Това може да обясни фактът, че разпространяването на заболяването в наши дни е станало по-често частен случаи, тъй като населението е изработило имунна устойчивост по отношение на инфекцията.
0 коментара:
Публикуване на коментар