По време на зимната среща на Американското астрономическо общество (American Astronomical Society) беше показана "най-дълбоко проникващата" рентгенова снимка, правена до момента: 7 милион-секунди експозиция на част от небето с обхват от около 2/3 от размера на пълна Луна. Изображението е заснето от рентгеновата космическа обсерватория на NASA Чандра и е съставено от 102 "точкови" сесии, проведени между 1999 и 2016 година. По-голяма част от точките на снимката показват супермасивни черни дупки, намиращи се в централните части на галактики, разположени на милиарди светлинни години от нас.
Нейл Бранд (Държавния университет в Пенсилвания) представи изображението по време на сесията от 5 януари 2017 година, на която му бееш връчена и годишната награда за значителен принос в областта на високо енергийната астрономия.
Изображението е известно в средите на астрономите като Chandra Deep Field South, и показва 1 008 дискретни източници, всеки от които излъчва рентгенови лъчи с енергия между 500 и 8 000 електрон волта (0.5–8 keV). Изображението е много "дълбоко" - за най-слабите от източниците на снимката, Чандра е улавял само по един рентгенов фотон на всеки 10 дни!
Тъй като космическата лаборатория регистрира отделните фотони, в момента, когато пристигат, това е повече от "обикновена снимка". Изображението съдържа информация за спектъра и светлинната крива на всеки източник.
В тайм-лапс анимацията са събрани данните от 4 милиона секунди. Всяка "мигаща" точка е всъщност една свръхмасивна черна дупка. Немигащите точки пък са галактики в "латентно" състояние, в които множество звезди излъчват рентгенови лъчи. Областта, заснета на този кадър, е част от южното съзвездие Пещ и представя сектор от небесната сфера с размери около 20 ъглови секунди.
Множество телескопи, в това число космическите Хъбъл, Спицър и Хершел, заедно с наземните телескопи Кек и Very Large Telescope (VLT), са насочени към точно този регион, за да може всеки източник на рентгеново излъчване да бъде картографиран в другите части на спектъра: във видимата светлина, в инфрачервения или в радиодиапазона. За почти всеки от източниците е изяснено и червеното отместване, а от там и дистанцията до него.
Какво точно ни показват тези блещукащи коледни светлинки? Те всъщност ни разказват как се раждат, растат и формират свръхмасивни черни дупки.
Трябва да се подчертае, че в същия регион, където е заснето изображението, има още десетки хиляди галактики, както показват наблюденията с Хъбъл и други телескопи. Повечето от тези галактики не излъчват достатъчно количество рентгенови лъчи, които Чандра да е в състояние да регистрира. И все пак, те вероятно имат някакви много слаби рентгенови емисии, идващи ако не от централната им черна дупка, то от звездите в галактиката.
Астрономите продължават изследването на заснетото от Чандра и останалите телескопи, за да научат как точно се зараждат, формират и нарастват черните дупки с маса, превишаваща милиарди пъти масата на Слънцето. Надеждите им са, че ще успеят да съберат данни за нещо, което все още им убягва - връзката между растежа на свръхмасивните черни дупки и начина на развитие на галактиката.
0 коментара:
Публикуване на коментар