Поантилизъм* в космически мащаби

снимка: NASA/ESA

През една безоблачна нощ на април 1789 година известният астроном Уилям Хершел продължава с упоритото изучаване на нощното небе. Търсенията му през онази ясна нощ се увенчават с успех, защото в полезрението на телескопа му попада същинско астрономическо бижу. Докато проучва небесната сфера в посока на съзвездието Ловджийски кучета (Canes Venatici), Хершел попада на спирална галактика, която в съвременните каталози се обозначава като NGC 4707.  NGC 4707 се намира на около 22 милиона светлинни години от нас.

Два века по-късно космическият телескоп на NASA/ESA "Хъбъл" ни показва същата галактика в качество, каквото Хершел дори не е можел да си представи. Това поразително изображение е заснето с Advanced Camera for Surveys (ACS), един от най-добрите инструменти, работещ със свръхвисока резолюция, които са на борда на космическия телескоп.

В своите записки Хершел описва NGC 4707 като "малка, звездна" галактика. Всъщност, според класификатора на астрономическите обекти това е спирална галактика от тип (type Sm), чиято форма, централната час и спиралните ръкави са много "рехави", а централната издутина е или много малка или на практика не съществува. Визуално тя прилича повече на грубо струпани на едно място милиарди звезди, осеяни на места от ярко сини "петна" - все едно пред нас имаме картина на художник-поантилист, нарисувал космическата си картина с малки точки ярки бои.



Сините "петна" обаче са местата, където протича активно звездообразуване. Младите, наскоро родени звезди, блестят ярко в наситените нюанси на синьото и тюркоазеното.

-------------
* Поантилизмът е течение в живописта, базиращо се на оптичното смесване. За да се получат цветовете, които не са основни, не се използва смесване на пигменти. Вместо това се нанасят множество малки, разположени близо една до друга точки от основни цветове, които за зрителя създават усещането за сливане. 



-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>