9 декември 2016 г.


За пръв път откриха "консервирани" пера, прикрепени към опашни кости от динозавър. Притежателят на това "красиво оперение" отдавна е преминал в небитието, но новата находка дава ценна информация за хода на еволюцията на перата - основен елемент, позволил на птиците да полетят в небесата.

Преди две десетилетия откриването на първите вкаменени отпечатъци от пера на динозаври предизвикаха особен ентусиазъм. Но тъй като самите пера отдавна са изтлели, онова, което можеше да се научи от тези вкаменелости не е толкова много. Съвсем наскоро бяха открити пера, които са консервирани в кехлибар и така са запазени милиони години в оригиналния си вид и структура. Въпреки това, без никакви други следи, на кой вид динозаври са принадлежали, тези находки също не дават много информация на палеонтолозите.

Така изглеждат перата в кехлибара, погледнати през микроскоп
Това прави новата находка на опашни прешлени от динозавър, живял преди 99 милиона години, заедно с прикрепените към тях пера, особено значима. За откритието пише Current Biology, а авторите са убедени, че "разполагат с информация пряко касаеща еволюцията на оперяването".

Притежателят на перата от новата находка е имал лош късмет. Той е представител на коелурозаврите (coelurosaur), които са част от тероподните динозаври, а в този клас влизат и велосирапторите и тиранозаврите. Все още се дискутира по въпроса, дали перата са били универсално разпространени или относително рядко явление сред динозаврите. Но за коелурозаврите е ясно, че са в близки отношения с птиците - налице са множество други находки, които доказват тази близост и най-вече примерите с намерени пера.

Под ултравиолетова светлина се вижда посоката на изтичане на смолата, формирала капката кехлибар
"Сигурни сме, че става дума за останки на динозавър, защото прешлените не са слети в едно цяло, както при съвременните птици и близките им родственици. Вместо това, опашката е гъвкава и удължена, увенчана с пера от всички страни", казва един от авторите на изследването Райън Маклеър от Музея на Саскачеван.

Перата са кафяви по върховете и по-бледи от вътрешната страна. Повече наподобяват декоративните пера на съвременните птици, отколкото летателното оперение. Централната опора също не е добре развита, което подсказва, че това се е случило в по-късен етап от еволюцията на перата. В кехлибареното зърно перата толкова добре са се запазили, че е възможно да се видят двете редици пера, равномерно разположение по протежение на опашката на динозавъра. Отчитайки възрастта на динозавъра, когато той е загинал, авторите не са сигурни дали това са пера на възрастното животно, или им е предстояло да бъдат заменени.

Микроскопска снимка на перата
В находката има допълнителен научен потенциал. Установени са високи нива на железни йони (Fe2+), което подсказва, че в оцелелите меки тъкани може да са се запазили останки от истинска кръв на динозавър, която да може да бъде анализирана

Безценната находка остава неразпозната от неизвестния миньор, който я е изкопал от земните недра. Но на нея попада Лида Синг от китайския геоложки университет, докато се разхожда из пазар за кехлибар в Мианмар. Находката е откупена от университета, но не за да бъде използвана за украшения, а за научни изследвания.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...