Датски "търсач на съкровища" и двамата му синове на 10 и 12 години са открили на остров Лолан истинско златно съкровище от две висулки, пръстен и три фрагмента от огърлица. Към тях се добавят и няколко къса сребро.
Предполагаемата възраст на находката е около 1500 години. Най-интересна е висулка-брактеат, изработена от тънко злато. На едната страна на брактеата е гравирано изображение на Один - върховния бог в скандинавския пантеон. Археолозите нямат съмнение, че ликът е на Один. Увереността им е продиктувана от факта, че при по-ранни находки на амулети са откривани подобни изображения и надпис "Височайшия" - едно от имената на бога.
Подобен амулет е много рядка вещ. За цялата история на изследвания на Лолан за намерени само три подобни амулета. Преди настоящата находка, за последно през 1906 година е намиран такъв амулет. Но из цяла Северна Европа все пак са намерени общо около хиляда такива медальони.
2016 година се оказва достатъчно богата на археологически находки за Дания. По-рано през годината беше открито най-голямата в историята на страната колекция от викингско злато. В нея има кръст, който може да промени представите за процесите по христианизация на региона; амулет с изображения на гарваните на Один, съкровище от 700 монети и каменни стели с руническо писмо. По-голяма част от находките обаче са дели на любители, "търсачи на съкровища". националният музей на Дания дори излезе с изявление, че не успява да обработи всички постъпващи от любители заявки за намерени от тях древни артефакти.
Съдейки по всичко, любителите масово използват металотърсачи. За съжаление, средствата за масова информация рядко пишат за вредата, която подобна любителска археология нанася. Най-вече заради това, че във почти всеки подобен случай се нарушава археологичния контекст на находката. Добре е, че съзнателните любители предават находките си в музеи, но заради начинът им на действие се губи голяма част от важната информация, например, в конкретния случай вече е невъзможно да се установи със сигурност кой, кога и при какви обстоятелства е заровил златните накити. В подобни ситуации и датировката е само приблизителна, защото без да разполагат с данни за контекста на находката, археолозите не са в състояние да определят точната ѝ възраст.
0 коментара:
Публикуване на коментар