С помощта на математически методи учени са успели да определят как влияят температурата и влажността на въздуха върху масовото разпространение на грипните вируси. Любопитното е, че математическият модел изначално е създаден за да се изучат популациите на сардината и херингата.
Специалисти от Калифорнийския и Стандфордския университет са анализирали данните за развитието на грипните епидемии през последните 18 години. Установили са, че ключови фактори за епидемиите са влажността на въздуха и температурата на околната среда. Резултатите от изследването са публикувани в списание PNAS.
В разработката са използвани методи на т.нар. "емпирично динамично моделиране", които се прилагат при изучаване на поведението на хаотични системи в природата. Математическите методи се използват за изследване на широк кръг от проблеми: от влиянието на парниковите газове в атмосферата, до ранна диагностика на болестта на Алцхаймер.
Изводите на учените показват, че при температура под 24 °C грипните епидемии се развиват най-често в условията на ниска влажност на въздуха. При по-топъл климат, действа обратната зависимост: предпоставка за развитието на грипните вируси е високата влажност при температури над 24°C. Учените подчертават, че това е свързано с обвивката на грипния вирус, която "набъбва и се пука", когато се намира в хладни или влажни условия, а при по-високи температури и ниска влажност "изсъхва".
Моделът обяснява сезонните пикове в развитието на грипните епидемии в различните региони по света. В Северното полукълбо масово боледуваме от грип през зимния сезон, когато се установи студено и сухо време. В тропиците епидемиите избухват основно в сезона на дъждовете. Но там сезонните колебания на температурата и влажността на въздуха са незначителни, затова и сезонността на епидемиите не е толкова ярко изразена, както в северните ширини.
0 коментара:
Публикуване на коментар