13.11.16

Аврелий Августин, когото по-късно ще нарекат Блажени, се появява на бял свят в бурните за Римската империя времена в средата на IV век. Ражда се на 13 ноември 354 година в нумидийското градче Тагаст (в съвременен Алжир, Северна Африка).
Баща му е езичник, притежава не голямо стопанство и е един от членовете съвета, управляващ града. Майка му Моника, за разлика от съпруга си, е богобоязлива жена, последовател на християнската вяра (заради това, по-късно Църквата я причислява към светиците си). Вероятно влиянието ѝ върху възпитанието на сина ѝ е голямо, а освен това успява да повлияе и на съпруга си Патриций, който също се покръства в Христа, макар и малко преди смъртта си.

Семейството на Августин не е от онези, които живеят в недоимък. Но е налице и недостиг на средства, които да дадат на младежа възможността да получи добро образование. Първо се учи в родния си град, а между 363 по 366 година заминава да учи в Мадаур. Когато навършва 15 години се озовава в Картаген, където продължава с обучението си.

Там Августин се запознава с много връстници, като голяма част от тях изобщо не водят благоприличен живот. Младият Августин, у когото моралните устои са все още неизградени, също се увлича в разпътния живот. В Картаген се запознава с жена, от която по-късно - през 372 година - му се ражда дете. Синът му е кръстен Адеодат (в гръцкия вариант - Теодор). Впоследствие Августин неведнъж си спомня за детето си с бащина любов и нежност.

Преломеният момент във възгледите на Августин настъпва, когато е на 19 години. Със средствата, които майка му е изпратила, Августин си купува ръкописа на "Хортензий"  на Цицерон, в което с присъщата му убедителност древноримският оратор разкрива значимостта на познанието като най-голямо благо. Произведението оказва огромно влияние в психологичен аспект на Августин. Подтиква го сериозно да се замисли над смисъла на живота, в това число и над собствения му, да започне да съпоставя личните си светски ценности с извечните и общовалидните.

За известно време Августин се увлича по учението на манихейците, които припознават две противоположни начала: доброто и злото. Четенето на текстовете на Светите писания не предизвикват у него дълбоко благоговеене. А и самата му вяра в християнските норми не е толкова силна. Отдават симпатиите му към манихейството на свойственото му за този период увлечение по леконравното поведение. От една страна се стреми към нещо светло и възвишено, а от друга - постоянно се поддава на плътските изкушения. А това е типичен пример за борба на двете начала - доброто и злото. Августин остава привлечен от манихейството почти 10 години - приблизително между 373 и 382 година.

Завършвайки обучението си в Картаген, Августин се завръща в родния си Тагаст и започва да преподава математика. Малко по-късно обаче отново заминава в Картаген, където освен да преподава се заема сериозно с теоретични изследвания в областта на естествените науки. Едновременно, навлизайки в основите на астрономията, се запознава и с астрологията. По това време майка му, която много се тревожи за пътя, по който е поел синът ѝ, се пренася също в Картаген, за да е по-близо до него. Надеждата ѝ е, че ще настъпи момент, когато синът ѝ ще се отрече от греховните си навици и еретичните идеи.

С течение на времето Августин започва да си задава все повече и повече въпроси, на които не намира отговор сред манихейските схващания. Веднъж, когато в Картаген пристига епископ Фаваст, който се ползва с голям авторитет сред манийеците, Августин му задава множество неудобни въпроси. Изслушвайки го, Фаваст си признава, че не е по силите му да удовлетвори любопитството му. Тогава Августин до известна степен се разочарова от манихейството, но по достойнство оценява искреността на епископа-манихеец.

През 383 година  Августин заминава за Рим, а малко по-късно се премества в Медиолан (Милано). Там е назначен на длъжност ритор. Като любопитен човек, а и като ритор, проявява голям интерес към проповедите на известния епископ Амвросий Медиолански. Точно тези проповеди посяват семето на истинската вяра у Августин Блажени.

От проповедите на Амвросий разбира, че християнството като учение е далеч по-богато и възвишено, отколкото  е приемал до момента. Все още греховността не е напуснала напълно умът му, но вече е налице по-прякото обръщане на Августин към същността на християнството.

През 388 или 389 година Августин най-накрая приема светото кръщение. Майка му, като ревностна християнка, приема това с голяма радост. За съжаление, малко по-късно тя почива. След смъртта ѝ Августин прекарва още известно време в Италия, а после се връща в ротния Тагаст. Наследството, което получава от баща си, разпродава и дарява всички средства на Църквата.

Към 391 година Августин вече успява да си изкове известен авторитет като богослов и защитник на вярата. Епископ Валерий, по настояване на местната община в Хипон, където се намира по това време, ръкополага Августин в свещенически сан. От този момент отец Августин става верен помощник на Валерий в мисията по разпространяване на вярата. Започва сериозно да се занимава с тълкувания на Светите текстове и яростно атакува еретичните заблуди.

През 395 година е произведен в сан епископ, а след кончината на Валерий оглавява Хипонската епархия, която ръководи до смъртта си.

Няколко години преди да почине Августин посочва за свой наследник друг известен теолог - Ираклий. Свети Августин Блажени почива на 28 август 430 година. Затова и Църквата е определила датата 28 август за почитане на паметта му.

След себе си Августин оставя десетки съчинения от различен характер. Известен е като проповедник, догматист и полемист.
Не всичко обаче, излязло под перото на блажения, следва да се приема безкритично. Но това не пречи Августин Блажени да е сред най-важните личности в развитието на западното християнство и традициите на религията в римокатолицизма.

0 коментара:

Публикуване на коментар