11.11.16

Някъде около средата на второто хилядолетие преди новата ера, вулканът на остров Санторини изригва. В човешката история това изригване се превръща в едно от най-големите вулканични събития. През последните 800 години само избухването на вулкана Тамбора в Индонезия е с подобни мащаби, повлекли след себе си феномена от 1816 година, която по цял свят е известна като "годината без лято".

Международен екип от учени е провел изследване, чиято цел е да се изяснят причините за гибелта на развилата се на остров Крит минойска цивилизация. Изводите на специалистите са, че унищожаването ѝ се дължи на катастрофално цунами, предизвикано от изригването на супер вулкана на остров Санторини в Егейско море.

Избухването му предизвиква мощни опустушителни вълни цунами из цялото източно Средиземноморие, което буквално изтрива постиженията на една от най-напредналите за времето си цивилизации - минойската.


Супер вулканът на Санторини е калдера - тип вулкани, чието изригване е толкова мощно, че централната му част се свива сама в себе си и образува огромен кратер. Точно този кратер сега попада във фокуса на вниманието на международен екип от учени, които публикуват заключенията от изследването си в статия за Nature Communications.  Авторите на разработката са изработили и публикували карта на морското дъно с висока резолюция. С използването на комбинирани данни за сеизмичната активност и състава на скалите, формиращи калдерата на вулкана, учените обясняват как вулканът се е сринал, водата е нахлула в "срутването" и от това са възникнали мощните вълни цунами.

Преди това мощно изригване, съвременната калдера на вулкана не е съществувала. Вместо това е имало по-малък кратер, формирал се при по-старо и по-слабо изригване, който е образувал лагуна в северната част на самотния остров. Близо до съвременния град Акротири е съществувал оживен  град с триетажни сгради, тесни улици и дворове, които обаче са толкова различни от монументалните царски комплекси на минойската цивилизация, открити на остров Крит. Праисторическият Акротири все пак е бил дом на стотици или може би хиляди хора, и вероятно е бил важно търговско пристанище за Източното Средиземноморие.


Изригването на супер вулкана започва с изхвърлянето високо в атмосферата на вулканична пепел. Пепелта постепенно пада обратно върху населените места и земеделските земи. Самото събитие е ужасяващо, но все още не е катастрофално и вероятно е послужило като предупреждение за местните жители, карайки ги да напуснат острова (по време на археологичните проучвания не са открити тела на загинали вследствие на изригването, затова може да се предположи, че хората са избягали преди това да се случи).

Вулканът продължава да бълва пирокластична пепел и газове във въздуха. На острова е зловещо тъмно, а от небето падат осколки - нещо като много силна буря, но вместо вода, от небесата се "леят" прах и пепел. Когато стълбът от пепел достига височината на стратосферата, започва да се разнася в посока изток. Установено е наличието на пепел от това изригване на територията на съвременна Турция, островите в Егейско море и на остров Крит.

Следващият етап от катастрофата започва, когато потичат пирокластичните потоци и околностите се превръщат в горещи свлачища от разтопен вулканичен материал и скали, движещи се със скорост, на която биха завидели и болидите от Формула 1. Изстиващата лава започва да формира гигантска стена, която откъсва калдерата от водите на Средиземно море.

"Помпей от бронзовата епоха" - поселението край Акротири на остров Санторини
Изригването продължава да сее разруха и вече не от един, а от множество конуси се изливат пирокластични потоци. На места изхвърлената лава се излива в реки с "дълбочина", достигаща до 60 метра. По пътя си погребва минойското селище край днешния Акроти, превръщайки го в "Помпей на бронзовата епоха". Така днес имаме възможност да надникнем в живота на тази древна цивилизация, съществувала около XVIII век пр. н.е.

Учените предполагат, че на този етап се случва и мощното цунами. Върху северната част на намиращият се на 120 километра от Санторини остров Крит се стоварват деветметрови вълни, които оставят след себе си тотална разруха. Вълните вероятно са достигнали и до крайбрежните райони на Западна Турция и дори Израел.

Аероснимка на остров Санторини в наши дни
После морските води постепенно утихват, изригването приключва и започва да се формира калдерата на вулкана, която ни е известна днес. Ерозията под въздействие на морските вълни предизвиква гигантски свлачища, които отварят северозападната част на калдерата и в кратера започва да нахлува морска вода. Последващи свлачищни процеси във вече запълнената с вода калдера, формират югозападните проливи. За да се стигне до днешния облик на Санторини са били нужни още хиляди години и приноса от изригванията на активния вулкан на остров Неа Камени, който постепенно се издига над морското равнище.

Катастрофалното събитие без съмнение променя живота на минойците, но в никакъв случай не може да се говори, че напълно е унищожило достиженията на цивилизацията им. Предизвиканите от гигантското цунами разрушения обаче са помогнали за нейния упадък. Санторини не е реколонизиран, но останките от керамика показват, че цивилизацията на остров Крит е просъществувала още няколко поколения. Въпреки това, обществото, разчитащо най-вече на морската търговия, започва да запада, след като губи важното пристанище на остров Санторини. Защото това пристанище е играело стратегически важна роля в търговията с произвеждания на остров Крит бронз. Без базата си в Санторини Крит губи търговските си позиции в Източното Средиземноморие и минойската цивилизация се оказва обречена.

0 коментара:

Публикуване на коментар