В старата Капела Маджоре (или Капела Магна) през Средновековието се събирали около 200-те члена на папския двор - кардиналите, заедно с представителите на различни ордени и знатни семейства. Опасявайки се от военната заплаха, произтичаща от обтегнатите отношения с Медичите и от нашествието на войските на Мехмед II, който постоянно държи в напрежение източното крайбрежие на Италия, Сикст IV решава да укрепи постройката. Проектът е на архитекта Бачо Понтели, а самото строителство се ръководи от Джорджо да Долче. В строежа участват Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Пинтурикио и още редица прочути майстори на длетото и четката от италианския Ренесанс.
 |
| Възстановка на първоначалния вариант на сводовете |
Първоначално цилиндричния свод на капелата е декориран в модерния за времето си стил с мотив, пресъздаващ звездното небе. През май 1504 година върху свода се появява пукнатина. Архитектът Браманте се заема да реконструира сградата, като за целта укрепва южната страна, а под свода поставя допълнителни крепежи. Пукнатината в тавана е поправена с тухлена зидария. Папа Юлий II, племенник на Сикст IV, решава сводът да бъде декориран наново.
През пролетта на 1506 година между Микеланджело и папата се появяват сериозни разногласия, свързани с грандиозния проект за папска гробница, на когото големият майстор посвещава много труд и усилия, и от където очаква сериозни постъпления. Юлий II обаче отказва да заплати за мрамора, който Микеланджело е закупил за статуите за гробницата. Вбесен, художникът напуска Рим и едва след многократните призиви от страна на Юлий, се завръща и моли прошка. Разбира се, и дума не може да става за подновяване на работата по проекта за гробницата. Според написаното от Джорджо Вазари, Браманте, който не е сред приятелски настроените спрямо Микеланджело, се опасява, че скулпторът ще изпълни блестящо проекта и ще затъмни всички останали, убеждава Юлий, че строежът на гробница приживе е лоша поличба.
Микеланджело все пак е запознат с технологията за създаване на фрески. Усвоява тези умения в ателието на Гирландайо, където се учи около 1487—1488 година. По онова време Гирландайо работи по фреските в капела Торнабуони във флорентинската църква Санта Мария Новела. Но дълги години Микеланджело работи изключително скулптора и не е практикувал живопис. Само веднъж участва в своеобразно състезание с Леонардо да Винчи: на двамата е поръчано да направят фреските за Залата на петстотинте в двореца на Сеньорията във Флоренция. Черновата на шаблона за фреската "Битката при Кашин", нарисуван от Микеланджело, печели възхищението на всички и дълги години служи като учебно пособие за други художници. Микеланджело обаче така и не работи по същинското изписване на Залата на петстотинте.
Все пак, Микеланджело приема поръчката на папа Юлий II. Вероятно е воден от желанието да докаже, че не го плашат трудностите и не се бои от сравняването на работата му с флорентинските майстори, които са оказали огромно влияние в развитието на таланта му. Договорът е сключен в Рим през март или април 1508 година, а на 10 май Микеланджело получава и първото плащане "за работата, която започвам днес" - така е записано в разписката, която издава. По това време започва да рисува подготвителните рисунки, а чак през есента наема първите помощници, с които работи по същинските фрески.
Разпространеното схващане, че майсторът е принуден да работи легнал, е абсолютно погрешно. Микеланджело работи прав на скелето, прекарвайки дълги часове в неудобната стойка с наведена назад глава. Трудности в работата създава и осветлението - дневната светлина, проникваща от прозорците и отразена от настилката на пода, се смесва със светлината от лампите и свещите. Запазено е писмо на майстора, в което той под формата на сатиричен сонет се оплаква на Джовани да Пистоя, че дълго време вече може да чете текстове само като ги държи високо над главата си. В полето на писмото Микеланджело се е скицирал грубо, показвайки как му се налага да прекарва часове наред по работата върху фреските на сводовете. Няколкото години, през които рисува в Сикстинската капела, се отразяват пагубно на здравето му: развива артрит и сколиоза, а постоянно попадащите по лицето му бои му докарват и жестоки инфекции, които особено силно засягат ушите му.
Фреските са завършени напълно към есента на 1512 година, като последните месеци Микеланджело работи до изнемогване, за да се вмести в сроковете, които папа Юлий му налага. По думите на Вазари, папата се изказал с неодобрение, че в рисунките е твърде малко синият и златистия цвят и фреските изглеждат някак "бедняшки". Микеланджело му отвръща, че на свода са изобразени светци, а те не са били богати хора. В записките на Парис де Грасис е отбелязано, че с вечерна литургия на 31 октомври 1512 година Сикстинската капела официално е осветена с вече завършените фрески на купола.
На следващия ден - 1 ноември 1512 година - фреските са показани пред широката публика. До днес майсторството и размаха на Микеланджело остават ненадминат шедьовър от епохата на Ренесанса, който е в състояние да спре дъха на всеки, озовал се под библейските сцени, изписани върху купола на Сикстинската капела.
0 коментара:
Публикуване на коментар